Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Бел.: Определението за „кандидат“ гласи следното: вид едър сухоземен тревопасен (или всеяден) бозайник, тежащ средно около 45 килограма.

С други думи част от обяснението, че Евразия се е оказала основното място за одомашняване на диви бозайници, се изразява в следното: този континент е предлагал и най-много кандидати, с които е можело да се пристъпи към въпросния процес, а и много малко от тях са изчезнали от лицето на Земята през последните 40 000 години. Но цифрите в Таблица 9.2 подсказват, че не бива да бързаме със заключенията. Да, процентът на действително одомашнените кандидати е най-висок в Евразия (18%), но пък е крайно скромен в Субсахарска Африка (чисто и просто 0% от цели 51 кандидати!). Особено учудващ е големият брой африкански и американски бозайници, които никога не са били одомашнени, въпреки че това се е случило с техните евразийски родственици или аналози. Например защо са били одомашнени евразийските коне, но не и африканските зебри? Защо тъкмо евразийската свиня, а не американското пекари или трите аналогични вида в Африка? Защо тъкмо петте вида евразийски диви говеда (зубър, бивол, як, гаур и бантенг), а не африканския бивол или американския бизон? Защо тъкмо азиатския муфлон (прародител на днешната овца), а не северноамериканската дългорога овца?

Дали всички тези хора, живели в Африка, Америка и Австралия, са споделяли — въпреки огромните си различия — и някои общи „недостатъци“ от чисто културологично естество, които са им попречили да одомашнят едрите бозайници, но не са били присъщи на евразийците? Например, дали африканското изобилие от едри диви бозайници, които са били по всяко време на разположение на ловците, не е било достатъчен довод за африканците, да не си направят никога труда да се сдобият и с домашен добитък?

Отговорът на този въпрос е категорично не! Аргументите ни могат да бъдат подредени в пет групи: бързото усвояване на евразийските домашни животни от неевразийските народи; повсеместната човешка склонност към отглеждане на „домашни любимци“; бързото одомашняване на Древните четиринайсет; повторната (и самостоятелна) доместикация на някои от тях; и накрая, ограничените успехи от по-ново време в същата сфера.

Първо, когато „Старшата петорка“ от Евразия е достигнала и Субсахарска Африка, тя е била усвоена от най-различни хора и народи, стига условията да са позволявали това. По този начин африканските скотовъдци са се сдобили с огромно предимство пред събратята си ловци-събирачи и бързо са ги изместили. По-конкретно земеделците банту, сдобили се с крави и овце, бързо са се разпрострели извън границите на своята родина в Западна Африка и в кратки срокове са надвишили по численост — и изтласкали — предишните ловци-събирачи в повечето части на Субсахарска Африка. Дори и без да разполагат със земеделски култури, койсаните, които в началото на нашата ера вече са разполагали с крави и овце, са изместили събратята си ловци-събирачи в повечето части на Южна Африка. А единственият фактор, попречил на конете да се разпространят извън Западна Африка, са били трипанозомните заболявания, пренасяни от мухата цеце.

Същият модел се е повтарял навсякъде по света — хора, които не са разполагали с подходящи за одомашняване бозайници, накрая са получили възможност да го направят, като са се сдобили с евразийски домашни животни. Европейските коне с охота са били усвоени от индианците и в двете Америки, и то само едно поколение след като тези коне са избягали от поселищата на новопристигналите европейци. Например през XIX в. прерийните индианци от Канада и Щатите вече са били пословични като изкусни конни воини и ловци на бизони, но те всъщност са се сдобили с коне едва в края на XVII в. По същия начин овцете, получени от испанците, са преобразили целия бит на индианците навахо — между другото, те пък са прочути с прекрасните вълнени одеяла, които плетат и до днес. Само едно десетилетие след появата на кучетата в Тасмания (отново докарани от европейците) тасманийските аборигени, които дотогава не са зървали подобни твари, са започнали да ги развъждат в огромни количества и са ги използвали главно за лов. Ето че пред тези хиляди и съвършено различни народи от Австралия, двете Америки и Африка не са стояли никакви културологични табута, които биха им попречили да се сдобият с домашни животни.