Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Самата Австралия, която минава за най-изостаналия континент, илюстрира отлично тази теза. В югоизточната й част, разполагаща и с най-богати водни ресурси, развитието на аборигенските общества през последните няколко хилядолетия е започнало да следва една специфична траектория, която несъмнено е щяла да ги отведе и до производството на храни. Например те вече са строели зимни селища. Експлоатирали са все по-интензивно околната среда, за да ловят риба — залагали са най-различни капани и мрежи и дори са копаели специални канали. Ако европейците не са били пристъпили към колонизацията на Австралия през 1788 г. и не са били прекъснали тази „траектория“, австралийските аборигени са щели (след още някое и друго хилядолетие) да се превърнат в производители на храни, строящи рибарници и отглеждащи култивиран ямс, както и някои от местните дребнозърнести треви.

Като имаме предвид всичко това, вече ще можем и да отговорим на въпроса, заложен имплицитно в заглавието на тази глава. Ако си спомняте, аз попитах дали причината за неуспеха на северноамериканските индианци да култивират северноамериканските ябълки не е в самите индианци или пък в ябълките.

С горното не искам да кажа, че култивирането на ябълките по принцип е било невъзможно в Северна Америка. Нека не забравяме, че те са се оказали и най-трудните за култивиране плодни дървета в историята на Евразия, защото тяхното размножаване изисква прилагането на някои по-сложни техники като ашладисването. До началото на класическата гръцка епоха няма данни за култивиране на ябълки дори в Плодородния полумесец, камо ли Европа, което ще рече цели осем хилядолетия след началото на евразийското производство на храни. Ако индианците са били продължили да създават със същото темпо нови техники (или да ги усвояват от съседите си), те несъмнено са щели да осъществят култивацията на ябълката. Но това явно е щяло да стане чак през 5500 г. — ако прибавим осем хилядолетия към 2500 г. пр.Хр., когато е и започнала култивацията на диви видове в Северна Америка.

С други думи, причината за неуспеха на индианците да култивират ябълката (до срещата им с европейците) не е нито в хората, нито в ябълките. Ако говорим за чисто биологичните предпоставки, индианските „фермери“ с нищо не са отстъпвали на евразийските си събратя, както и дивите ябълки не са отстъпвали на онези отвъд океана. Вярно е, че някои разновидности на ябълката, които читателите на тази глава може би обичат да си пазаруват от супермаркета, са култивирани едва в най-ново време — след кръстосването на евразийски ябълки с някои диви северноамерикански ябълки. Затова пък причината за неуспеха на индианците да култивират ябълките се крие в набора от налични диви растения и животни. И тъкмо техният скромен култивационен потенциал носи отговорност за сравнително късния старт на производството на храни в Северна Америка.

Всички одомашнени животни си приличат, всяко неподдаващо се на одомашняване животно не се поддава посвоему.

Ако си мислите, че вече сте чели нещо подобно, вие сте напълно прави. Нанесете някои промени и ще получите знаменитото първо изречение от един от най-великите романи на Толстой, Ана Каренина : „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“ 16 16 Цитирам по превода на Георги Жечев. — Б.пр. С тези думи авторът явно е искал да каже, че за да бъде щастлив, един брак трябва да постигне успехи в най-различни отношения: сексуалното привличане, съгласието по най-наболелите финансови проблеми, възпитанието на децата, религията, ролята на родителите на съпрузите, както и още ред други жизненоважни неща. Неуспехът в една от тези области спокойно може да съсипе брака, дори да са налице всички останали предпоставки.

Този принцип може да бъде приложен и в ред други житейски сфери, за да ни помогне да опознаем още по-задълбочено случващото се. Общо взето, ние сме склонни да търсим лесни и еднозначни обяснения на успеха. Но ако подходим по същество, може би най-важната предпоставка за успеха е тази — да избягваш многобройните и най-различни причини за евентуалния неуспех. Принципът на Ана Каренина може да обясни и една особеност на доместикацията, която е имала много тежки последици в човешката история, а именно, че много наглед подходящи едри бозайници (например зебрата и американската дива свиня пекари) така и не са били одомашнени, а успешното одомашняване на бозайници е било проведено почти изцяло в Евразия. И тъй като в предишните две глави обсъдихме въпроса защо толкова много подходящи диви растения никога не са били култивирани, сега ще се заемем с аналогичния въпрос за домашните бозайници. И предишният въпрос — „ябълки или индианци“ — сега ще прозвучи така: „Зебри или африканци?“