Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Само че разцветът на Хоупуел е започнал близо девет хилядолетия след появата на уседнали земеделци в Плодородния полумесец. И едва през X в. сл.Хр., с попълването на мексиканската триада тук се е стигнало и до демографски взрив — т.нар. мисисипски разцвет, — довел и до създаването на най-големите селища (наричани от някои „градове“) и най-комплексните обществени структури, постигани някога от индианци на север от Мексико. Но демографският взрив се е случил прекалено късно, за да подготви местните индианци за предстоящата катастрофа в лицето на европейските колонизатори. Производството на храни, базирано само на източноамерикански посеви, е било крайно недостатъчно, за да ускори този „бум“, като причините са лесно обясними. Наличните в региона диви житни растения не са били така полезни като пшеницата и ечемика. Индианците от Източните щати не са култивирали нито едно местно бобово или влакнодайно растение, нито пък плодно или орехово дърво. Нямали са никакви домашни животни (с изключение на кучетата, които пък най-вероятно са били одомашнени за първи път на други места в Северна Америка).

Ясно е също, че тези коренни американци не са пропуснали потенциалните земеделски култури сред дивите растителни видове, виреещи около тях. Дори и градинарите от XX в., въоръжени с целия арсенал на съвременната наука, са постигнали скромни успехи със северноамериканските диви растения. Да, вече сме усвоили пекана и боровинките, а и сме подобрили някои евразийски плодни култури (ябълката, сливата, лозата, къпината, малината и ягодата) чрез хибридизация с дивите им северноамерикански родственици. Но тези частични успехи едва ли са променили хранителните навици на източноамериканските индианци по същия начин, както царевицата е успяла да го стори след X в.

Самите местни земеделци са произнесли присъдата си над най-широко разпространените местни посеви, като са спрели да ги отглеждат или са намалили производството им след появата на мексиканската триада. Това развитие подсказва също така, че коренните американци не са страдали от културологичен консерватизъм и са били готови да признаят достойнствата на новото, стига да влязат в досег с него. Както и в Нова Гвинея, ограниченото производство на храни не се е дължало на „ограничеността“ на самите индианци, а е било изцяло обусловено от спецификата на местната флора и фауна плюс естествената среда.

До този момент се запознахме с примери от три доста различни ареала, в които производството на храни е възникнало самостоятелно. Ако поставим Плодородния полумесец в единия край, то Нова Гвинея и източната част на Съединените щати ще се озоват в срещуположния. Хората в „полумесеца“ са започнали да култивират растения много по-рано от другите. Освен това са култивирали и повече видове — по-продуктивни, по-полезни и по-разнообразни, стигнали са по-бързо до интензивното производство на храни и по-голямата гъстота на населението и в резултат на всичко това са влезли в модерния свят с много по-усъвършенствана технология, по-сложна политическа организация и… много повече епидемични заболявания, с които да заразяват другите.

Видяхме и че тези разлики между Плодородния полумесец, Нова Гвинея и източната част на Съединените щати се дължат непосредствено на разликите между наличните растителни и животински видове, подходящи за култивация, а не на някаква „ограниченост“ на самите хора. Когато по-продуктивни култури са пристигали от други места (бататът в Нова Гвинея или мексиканската триада в днешните Щати), местните веднага са се възползвали от тях, интензифицирали са производството на храни и съответно са нараствали неимоверно на брой. Наред с това аз смятам, че онези части на земното кълбо, където земеделието никога не е възниквало самостоятелно — Калифорния, Австралия, аржентинските пампаси, Западна Европа и т.н. — най-вероятно са предлагали и много по-малко подходящи за култивация растения и животни в сравнение с Нова Гвинея и източната част на Щатите, където поне е имало някакво производство на храни, колкото и ограничено да е било. Затова изследванията на Марк Блумлер на наличните диви тревисти растения в световен мащаб (за които вече стана дума), както и тези на по-подходящите едри бозайници (на които ще се спрем в следващата глава) потвърждават тезата, че ареалите, където производството на храни не е възниквало или е било крайно ограничено, са страдали от остър недостиг на подходящи за доместикация животни и растения.