Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Да си припомним, че развитието на производството на храни включва и ожесточена конкуренция между земеделието и лова. Ето защо някой би могъл да предположи, че липсата или по-бавното развитие на подобно производство в дадени региони са се дължали по-скоро на изобилието от дивеч, а не толкова на оскъдното количество видове, подходящи за култивация. Истината е, че повечето региони, където производството на храни е късно явление или изобщо не е се появявало, предлагат доста оскъдни ресурси за евентуалните ловци, защото повечето едри бозайници в Австралия и двете Америки (за разлика от тези в Евразия и Африка) са били изчезнали още в края на Ледниковата епоха. В този смисъл производството на храни в тези региони би срещнало още по-слаба конкуренция в лицето на лова и събирачеството, отколкото в Плодородния полумесец. Ето защо не бива да оставаме с впечатлението, че тамошните хора са имали идеални условия за лов и затова не са пристъпили към някакви по-прозаични дейности, каквато е и производството на храни.

Не бива обаче да преувеличаваме и значението на тези два фактора — готовността на хората да усвояват по-добри земеделски култури и домашни животни, както и ограниченията, налагани от местната флора и фауна. Тези двете никога не са били абсолютни величини. Затова, макар и с риск да опровергая собствените си заключения, ще завърша тази глава с някои възражения срещу тях.

Вече разгледахме доста примери за усвояване на по-продуктивни посеви, култивирани на други места. Нашето по-общо заключение гласеше, че когато се научат да разпознават полезните растения, хората рано или късно ще открият и всички налични растения, които са подходящи за култивация, стига, разбира се, да ги има и да не са възпрепятствани от такива неща като културния консерватизъм или табутата. Но тук трябва да вметнем и едно важно пояснение: „в продължение на прекалено дълго време и в рамките на прекалено големи области“. Всеки, който е що-годе запознат с историята на човешките общества, би могъл да приведе безброй примери за човешки групи, които са се отказали от земеделските култури, добитъка и други подобни нововъведения, независимо че те са улеснявали изхранването им.

Естествено, аз не споделям тази очевидна заблуда, че всяко човешко общество моментално усвоява нововъведенията, които биха били полезни за него. Истината е, че на всеки континент, а и във всеки по-голям ареал, съдържащ стотици конкуриращи се общества, винаги ще се намерят някои по-отворени за нововъведенията, както и такива, които не им се поддават. Тези, които са склонни да усвояват нови земеделски растения, домашни животни или технологии, несъмнено се сдобиват не само с възможността да се хранят по-добре, но и да се увеличават на брой, което пък им дава възможност да изместват, покоряват или избиват онези общества, които се съпротивляват на „новото“. И това също е един важен феномен, чиито проявления далеч не се изчерпват с усвояването на нови земеделски култури, но на него ще се върнем в Глава XIII.

Другото ни възражение е свързано с ограниченията, които наличните диви видове налагат върху производството на храни. Първо, аз не твърдя, че във всички ареали, където такова производство се е развило едва през модерната епоха, такова дотогава никога не се появявало там. Днешните европейци обикновено изхождат от факта, че когато техните прадеди са осъществили първите си контакти с австралийските аборигени, последните все още са се изявявали като ловци-събирачи от Каменната епоха, и затова са склонни да мислят, че тези аборигени винаги са живели по този начин.

За да разсеем тази заблуда нека си представим, че някой посетител от космоса е попаднал случайно на Земята през III хилядолетие пр.Хр. Този космически пришълец е нямало да открие никакви следи от производство на храни в днешните Източни щати, защото то е щяло да започне едва след пет века. И ако това е можело да го накара да стигне и до извода, че ограничените местни ресурси ще осуетят завинаги възможността за подобно производство по тези земи, то събитията от следващото хилядолетие са щели да разбият тезата му на пух и прах. А ако си представим, че същият този пришълец се е озовал в Плодородния полумесец, но не в 8500, а в 9500 г. пр.Хр., то той също би могъл да стигне до извода, че този ареал не е подходящ за производство на храни.

Тоест аз не твърдя, че Калифорния, Австралия, Западна Европа и другите части на света, където производството на храни не е възникнало самостоятелно, са били лишени от подходящи за целта видове и са щели да служат просто като естествен декор за ловците-събирачи, ако последните не са били влезли в контакт с някои други народи, за които култивацията вече е била отколешна практика. Тъкмо напротив, аз се опитвам да изтъкна факта, че тези региони доста се различават по своите подходящи за култивация видове и именно затова са различни и датите, на които там е възникнало производство на храни (да не говорим, че в някои много плодородни области като Калифорния това производство се е появило едва в модерната епоха).