Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Второ, новогвинейската фауна не е включвала нито един едър бозайник, що-годе подходящ за одомашняване. Единствените домашни животни в съвременна Нова Гвинея — свинята, кокошката и кучето — са били докарани от Югоизточна Азия (през Индонезия) през последните няколко хилядолетия. В резултат на всичко това, ако жителите на низините се сдобиват с протеин от уловената риба, то планинските фермери страдат от остра липса на протеин, защото съдържанието му в техните основни култури, осигуряващи и повечето им калории (тарото и бататът), е доста ниско. Тарото например съдържа едва 1% протеин, което е много по-малко отколкото дори в белия ориз и значително по-ниско от нивото му в житните и бобовите на Плодородния полумесец (съответно 8-14% и 20-25%).

Децата в планинските райони са с издути коремчета, което недвусмислено подсказва, че храната им може и да е обилна като количество, но е бедна на протеин. И старите, и младите новогвинейци ядат рутинно мишки, паяци, жаби и други подобни животинки, към които хората в други региони (с достъп до питомни бозайници или едър дивеч) никога не биха проявили интерес. Острият недостиг на протеин вероятно е и основната причина за канибализма, който е широко разпространен в традиционните новогвинейски планински общности.

Накрая, наличните на острова кореноплодни култури в миналото са били ограничени откъм калории и протеин, тъй като не са виреели добре на по-високите места, където днес живеят повечето новогвинейци. Преди много векове обаче тук се е появила една нова култура, този път от южноамерикански произход — бататът (представител на картофовите) — най-вероятно дошъл от Филипините, където пък е бил въведен от испанците. За разлика от тарото и другите предполагаеми рано усвоени новогвинейски кореноплодни култури, бататът може да се отглежда спокойно и на по-високи места, расте доста по-бързо и дава много по-високи добиви на единица обработваема площ и съобразно положения труд. И последствията от появата на батата са се изразили в истински демографски взрив в планинските райони. Тоест, макар и преди идването на батата новогвинейските планинци да са се занимавали от хилядолетия със земеделие, наличните посеви са ограничавали гъстотата на населението, както и териториите, които тези хора са можели да заемат.

Накратко условията в Нова Гвинея красноречиво контрастират с тези в Плодородния полумесец. Подобно на ловците-събирачи от Близкия изток, тези в Нова Гвинея действително са стигнали самостоятелно до земеделието. Само че местното производство на храни е било ограничавано от липсата на подходящи за култивиране житни и бобови, както и животни, вследствие на което се стига и до недостига на протеин в планинските райони и слабото присъствие на кореноплодни на по-голяма надморска височина. Но самите новогвинейци са познавали местните диви растения и животни не по-зле от всички останали хора, живели някога на Земята. Те със сигурност са открили и тествали абсолютно всички растения, които си е струвало да култивират. Способни са били да признаят качествата на всяко нововъведение (както подсказва бързата им адаптация към батата). Същата поучителна ситуация се повтаря и днес, когато племената с по-лесен достъп до нови земеделски култури и домашни животни (или чиито културологични характеристики ги улесняват в адаптацията) увеличават числеността си за сметка на онези, които са лишени от подобен достъп (или съответната културологична „предразположеност“). С други думи, ограниченото производство на храни в Нова Гвинея няма нищо общо с местните хора, а е било обусловено от специфичната флора и фауна, както и околната среда.

Другият ни пример за земеделие, чието развитие очевидно е било ограничавано от спецификата на местната флора, идва от източната част на Съединените щати. Подобно на Нова Гвинея, и тук земеделието е възникнало самостоятелно. Само че най-ранните му етапи са и далеч по-добре проучени, отколкото в Нова Гвинея: идентифицирани са посевите, отглеждани от първите фермери, знаят се датите и последователността на тяхното усвояване. Много преди появата на земеделски култури, усвоени на други места, местните коренни американци вече са били уседнали в речните долини и са развили интензивно производство на храни, базирано на местни култури. Тоест те вече са можели да се възползват от най-обещаващите местни диви растения, което е било несъмнено предимство. Само че кои в действителност са култивирали и доколко техният пакет от земеделски култури е бил сравним с този на Плодородния полумесец?