Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

В Глава IV си припомнихме многобройните начини, по които одомашнените бозайници са изиграли решаваща роля в онези човешки общества, които са разполагали с тях. Преди всичко те са предлагали на стопаните си месо, различни млечни продукти (и торове), транспорт, вълна и кожи, били са неотменна част от техния военен и агрономически арсенал, но също така и вируси , убиващи хората, които дотогава не са имали контакти с тях.

Разбира се, не бива да забравяме и по-малките домашни бозайници, птици и насекоми, които също са били изключително полезни за хората. Много птици са били одомашнени заради месото, яйцата и перушината им — кокошката в Китай, различни видове патици и гъски в различните части на Евразия, пуйката в Мезоамерика, токачката в Африка и мускусната патица в Южна Америка. В Евразия и Северна Америка са били опитомявани и вълци, за да се превърнат след време в днешните кучета, използвани като ловни спътници и стражи, а и просто като домашни любимци (в някои общества — и като хранителен ресурс). Гризачи и някои други малки бозайници също са били одомашнявани, най-вече за храна — заекът в Европа, морското свинче в Андите, един гигантски плъх в Западна Африка, а вероятно и още един гризач, известен като хутия , на Карибските острови. В Европа са опитомявали и порове, за да ловят зайци, а котките са били подложени на същата процедура в Северна Африка и Югозападна Азия, за да се справят с гризачите-вредители по реколтата. Между по-дребните бозайници, одомашнени в по-ново време — през XIX и XX в. — са лисицата, норката и чинчилата, отглеждани във ферми заради кожите им, и хамстерът, който пък се изявява най-вече като домашен любимец. Одомашнени са били дори и някои насекоми — на първо място европейската медоносна пчела и китайската копринена буба, чиито названия показват достатъчно ясно и функциите им.

Тоест повечето от тези симпатични животинки са ни осигурявали храна и облекло, което ще рече и топлина. Има обаче елин очевиден проблем: никоя от тях не може да бъде впрегната в рало или каруца, да бъде яздена, да тегли шейни (с изключение на кучето) или да се превърне в „бойна машина“, а и никоя не е играла толкова важна роля в изхранването ни, колкото едрия домашен добитък. Ето защо в останалата част на тази глава ще се съсредоточим главно върху едрите бозайници.

Огромното значение на домашните животни всъщност се крепи на един учудващо малък брой едри сухоземни и тревопасни бозайници. (Одомашнените са били само сухоземни бозайници, като причината е повече от очевидна — до появата на съвременните делфинариуми просто не е имало възможност за отглеждането на морски бозайници.) Ако под „едър“ разбираме този бозайник, който тежи поне 45 килограма, то в такъв случай до началото на XX в. са били одомашнени само четиринайсет такива вида (вж. Таблица 9.1). От тези „древни четиринайсет“ девет („младшите девет“ в същата таблица) са играли по-съществена роля само в някои сравнително ограничени участъци на земното кълбо. Това са едногърбата (т.е. „арабската“) и двугърбата (т.е. „бактрийската“) камила, ламата и алпаката (породи, произлезли от един същ див вид), магарето, северният елен, биволът, якът и още две по-екзотични говеда от Азия (бантенг и гаур). Само пет едри бозайника са се разпространили по целия свят и, което е по-важното, навсякъде са играли важна роля. Тази „Старша петорка“ включва кравата, овцата, козата, свинята и коня.

На пръв поглед този списък като че ли страда от някои сериозни пропуски. Къде например са се дянали африканските слонове, с които армията на Ханибал е прекосила Алпите? Ами азиатските им събратя, които и до днес се използват като товарни животни в Югоизточна Азия? Не, не съм ги забравил. Тук е редно да направим и едно важно уточнение. Да, слоновете се опитомяват, но затова пък никога не са били одомашнени . Слоновете на Ханибал, както и тези в Азия, са просто диви животни, които са били уловени и опитомени — от тях не са били създавани породи . Тоест под „домашно животно“ следва да разбираме животно, което е било селективно развъждано в плен и в резултат на това е претърпяло модификационни промени в сравнение с дивите си предци, за да бъде и използвано по определено предназначение от хората, които контролират неговото развъждане и изхранване.