Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

С други думи, ако някои местни бозайници са били подходящи за одомашняване, то поне някои австралийски, американски и африкански народи със сигурност са щели да го направят и са щели да възползват от огромните предимства, които те биха им дали — по същия начин, както са извлекли огромна полза от евразийските домашни животни, които са усвоили веднага, щом са получили достъп до тях. Например всички народи в Субсахарска Африка са живеели в естествения периметър на дивите зебри и биволи. Защо поне едно племе на африкански ловци-събирачи не е направило опит да одомашни зебрите и биволите и по този начин да получи огромно предимство пред останалите африканци, а не да чака идването на европейските коне и говеда? Всички тези факти подсказват, че обяснението за липсата на самостоятелно одомашнени бозайници извън границите на Евразия се свежда до наличието на такива бозайници, а не до качествата на местните хора.

Втората група доказателства, обясняващи липсата на едри домашни животни, идват от… домашните любимци. Да държиш диви животинки край себе си и да се опитваш да ги опитомиш е просто един съвсем ранен стадий на доместикация. Разполагаме с достатъчно данни, за да можем да заявим, че всички традиционни общества в света са имали и домашни любимци. Разнообразието от диви животни, опитомявани по този начин, е много по-голямо от това на тези, които впоследствие действително са били одомашнени, и включва някои видове, които трудно можем да си представим в ролята на домашни любимци.

Например в новогвинейските селища, където аз работя, често попадам на хора, които са успели да опитомят я кенгуру, я опосум, я някоя птица (последните варират от дребните мухолови до орлите рибари). Повечето от тези пленници впоследствие биват изяждани, макар и с някои да се отнасят точно като с домашни любимци. Новогвинейците дори редовно ловят малките на дивото касовари (една голяма бягаща птица, подобна на щраус, за която вече стана дума) и ги отглеждат, за да ги изяждат след време като деликатес — независимо че порасналите касоварита стават изключително опасни (дори и в плен) и от време на време изкормват по някой по-непредпазлив папуас. Някои азиатци опитомяват не само соколи, но и орли, за да ги използват като ловни животни, независимо че тези далеч не безобидни твари са известни и с това, че понякога убиват хората, които се грижат за тях. Древните египтяни и асирийци, както и днешните индуси, са опитомявали за същата цел гепарди. От древноегипетските стенописи знаем, че в долината на Нил са опитомявали и някои чифтокопитни бозайници като газелите и антилопите, птици като жеравите и, по-изненадващото, жирафи (които също могат да бъдат и доста опасни). Лично мен най-много ме смущава фактът, че са опитомявали и… хиени, което действително трудно се поддава на обяснение. В римската епоха са били опитомявани африкански слонове (въпреки факта, че с тях очевидно трябва много да се внимава), а колкото до азиатските, това е практика и до ден-днешен. Може би най-странният „домашен любимец“ е европейската кафява мечка (от същия вид, към който спада и нейната сива американска посестрима, известна като гризли). Айните в Япония най-редовно улавят малки мечета, опитомяват ги и полагат най-трогателни грижи за тях, за да ги изядат накрая в рамките на една много тържествена церемония.

С други думи, много диви видове са стигали до първия стадий в отношенията между хора и животни, чийто краен резултат е одомашняването, но само някои от тях са се изкачили и на най-горното стъпало (и са заживели примерно в… кошари). Още преди век британският учен Франсис Галтън е резюмирал доста находчиво това въпиещо несъответствие: „Най-вероятно всяко диво животно е имало шансове да бъде одомашнено (…) и с някои това действително се е случило, и то отдавна, но оставащото огромно мнозинство, на което понякога не е достигало нещо съвсем малко, явно е обречено да пребивава във вечна дивота.“

Датите на самата доместикация са третата група доказателства, потвърждаващи и тезата на Галтън, че ранните скотовъдци са съумели доста бързо да одомашнят всички по-едри бозайници, подходящи за тази цел. Всички видове, за чиито дати на доместикация разполагаме със сигурни археологически данни, са преминали тази процедура между 8000 и 2500 г. пр.Хр. — тоест още през първите хилядолетия от историята на уседналите земеделско-скотовъдни общества, появили се след края на последната Ледникова епоха. Както ще стане видно от Таблица 9.3, тази „епоха на великото одомашняване“ е започнала с овцете, козите и свинете, за да завърши с камилите. След 2500 г. пр.Хр. вече няма по-значими попълнения в списъка на домашния добитък.