Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

И така, нито туземните скотовъдци с хилядолетен опит, нито съвременните генетици са успели да намерят що-годе полезно приложение на някои други едри бозайници освен „Древните четиринайсет“, одомашнени поне преди 4500 години. Затова пък днешните учени спокойно могат да реализират (стига да желаят) онази част от дефиницията на „одомашняване“, която включва контрола върху разплода и осигуряването на подходяща храна. Например в това отношение последните калифорнийски кондори, оцелели в зоопарковете на Сан Диего и Лос Анджелис, са подложени на много по-стриктни и „драконски“ мерки, отколкото което и да било домашно животно. Всяка птица е генетично идентифицирана и специална компютърна програма определя коя мъжка с коя женска да се чифтоса, за да бъдат постигнати и някои чисто човешки цели (в случая — максимално генетично разнообразие, което би гарантирало и опазването на този застрашен вид). В зоопарковете се провеждат аналогични програми и с много други застрашени видове, включително горилите и носорозите. Но дори и свръхстриктната селекция на калифорнийските кондори не дава индикации, че ще бъде постигнат някакъв икономически изгоден продукт, както и аналогичните усилия спрямо носорозите, независимо че последните предлагат по три тона живо тегло. Както сами ще се уверим по-долу, в лицето на носорозите (а и повечето едри диви бозайници) доместикацията се сблъсква с непреодолими препятствия.

И така, от общо 148-те вида едри сухоземни тревопасни бозайници, които са били кандидати за одомашняване, само 14 са преминали успешно изпитанията. Защо останалите 134 са се провалили? Какво е искал да каже Франсис Галтън с това, че са обречени на „вечна дивота“?

Отговорът може да бъде извлечен от принципа на Ана Каренина . За да бъде одомашнен, кандидатстващият див вид трябва да притежава определени качества. Липсата на някое от тях може да се окаже фатална за доместикацията — по същия начин, както и за щастливия брак. Ако влезем в ролята на брачни консултанти (не само на зебрите, но и на човешките двойки, както и на всички останали, при които „несъвместимостта на характерите“ е очевидна), това ще ни позволи да различим най-малко шест причини за неуспешната доместикация.

1. Диетата . Всеки път, когато едно животно изяде растение или друго животно, конверсията на погълнатата биомаса в тази на консуматора е с много скромна ефикасност — някъде към 10%. Казано по-простичко, ще ти са нужни поне пет тона зърно, за да отгледаш една 500-килограмова крава. А ако предпочиташ това да е някой 500-килограмов хищник, ще ти трябват поне пет тона месо на тревопасни бозайници, което предполага и поне петдесет тона зърно. Но и сред самите тревопасни, включително всеядните, се срещат много видове, например коалите, които са толкова капризни в хранителните си предпочитания, че доста трудно биха се сдобили с каквито и да било препоръки, за да бъдат развъждани във ферми.

Поради тази въпиеща неефективност нито един хищен бозайник не е бил одомашнен заради месото си. (Не че то по принцип е жилаво или безвкусно: ние открай време се храним с разни хищни риби, а аз лично мога да ви препоръчам като деликатес… лъвския бургер.) Своего рода изключение е кучето, което първоначално е било одомашнено, за да ни служи като страж и ловен спътник, но с течение на времето хората са започнали да развъждат някои специални породи заради месото им — например ацтеките в Мексико, полинезийците и древните китайци. Но това „кучеядство“ е било по-скоро резервен вариант за онези древни общества, които са страдали от недостиг на месни продукти — ацтеките не са имали други домашни животни, а полинезийците и древните китайци са разполагали само със свине… и кучета. Обществата, извадили по-голям късмет с домашните животни, едва ли биха си направили труда да опитат кучешко, освен като някакъв „екзотичен деликатес“, както постъпват днес туристите в Югоизточна Азия. А и кучетата не са стриктни месоядци, а по-скоро всеядни. (Ако сте били достатъчно наивни да повярвате, че вашето любимо четириного яде само месо, по-добре прочетете списъка с хранителните съставки, отпечатан върху кутията с кучешка храна.) Та и въпросните кучета, които ацтеките и полинезийците са отглеждали, за да ги включват при нужда в менюто си, са били специално угоявани със зеленчуци и огризки от трапезата на стопаните им.

2. Темпото на растеж . Домашното животно трябва и да расте бързо, иначе не си струва да бъде отглеждано. Това изискване автоматично елиминира горилите и слоновете, макар и да са пословично непретенциозни към храната (при това са и стриктни вегетарианци!) и да предлагат много месо. Така де, кой фермер би чакал цели петнайсет години, за да достигнат неговите питомци оптималните си размери?! За съвременните азиатци, нуждаещи се от товарни животни, е икономически по-изгодно да не развъждат слоновете, а просто да ги улавят в горите и после да ги опитомяват.