Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Разнообразната топография на Плодородния полумесец означава също, че моментът на жътвата не може да бъде точно фиксиран, тъй като посевите на по-голяма височина са давали зърно малко по-късно от тези на по-ниските места. В резултат на това ловците-събирачи са можели да се местят съобразно узряването на реколтата, а не да се съсредоточават в строго определен район, където всичко зрее едновременно. Когато е започнала и култивацията, за първите фермери се е оказало по-удачно да събират семената на диви житни растения, виреещи по хълмове и зависещи от непредсказуемите дъждове и да ги засяват във влажните долини, където растежът им е общо взето предвидим и дъждовете не играят съществена роля.

Това биологично разнообразие в сравнително малки участъци, характерно за Плодородния полумесец, допринася и за четвъртото му предимство — богатството на предци не само на ценни земеделски култури, но и на едри домашни животни. Както ще видим по-долу, в другите субтропически зони (Калифорния, Чили, Югозападна Австралия и Южна Африка) са се срещали само по няколко (ако изобщо ги е имало) едри бозайници, подходящи за одомашняване. За сравнение хората в Плодородния полумесец са успели съвсем рано да одомашнят цели четири — козата, овцата, свинята и кравата. И това най-вероятно са били и първите домашни животни (ако не броим кучето) в целия свят. Те и досега влизат в числото на общо петте най-важни домашни животни на Земята (вж. Глава IX). Техните диви предци са били характерни за различни, макар и слабо различаващи се помежду си части на Плодородния полумесец, затова и са били одомашнени за първи път на различни места: овцата — вероятно в централната част; козата — или в източната част и по-точно планините Загрос в Иран, или в югозападната част (Ливан); свинята — в северната и централната част; кравата — в западната част (включително Анадола). Но колкото и да са се различавали районите, в които тези предци са се срещали в изобилие, те не са били разделени от големи разстояния, което е улеснявало пренасянето на самите животни от една област в друга и не след дълго споменатите четири вида са се разпространили из целия регион.

Земеделието е стартирало в Плодородния полумесец с ранното усвояване на четири културни растения, наричани „основоположни“ (защото са в основата на земеделието не само в този регион, а по всяка вероятност и в останалия свят). Сред тези осем „основоположници“ има представители на житните — пшеницата (емер и айнкорн) и ечемикът; на бобовите — леща, грах, нахут и фий; плюс един на влакнодайните — лен. От тях само два (ленът и ечемикът) се срещат в диво състояние из целия Плодороден полумесец, а също и в Анатолия (Анадола). Периметърът на разпространение на две други основни култури е много тесен: нахутът е ограничен само в Югоизточна Турция, а пшеницата емер — в същинския Плодороден полумесец. С други думи, за да възникне земеделие в Плодородния полумесец, е било достатъчно да се култивират наличните местни диви растения, без да се изчаква пристигането на посеви, усвоени в други региони. Затова пък два от тези осем основоположници не са усвоени другаде, освен в самия Плодороден полумесец — просто защото и никъде другаде не са се срещали в диво състояние.

Благодарение на това изобилие от подходящи диви бозайници и растения древните жители на региона са успели сравнително бързо да се сдобият с един доста внушителен и балансиран комплект от инструменти за интензивно производство на храни. Въпросният „пакет“ е съдържал три житни растения като основни източници на въглехидрати, четири бобови с 20-25% протеин, плюс четири домашни животни като основни източници на протеин, към които се е добавяла и пшеницата, също с богато съдържание на протеин, както и ленът като източник на влакна и масло (семената му съдържат около 40% ленено масло). Ето как, след като вече са били изтекли хилядолетия от началото на култивацията и производството на храни, животните също са започнали да намират приложение в човешкия бит, най-вече за да дават мляко и вълна, но и за да бъдат впрягани в ралата и да служат като превозни средства. В този смисъл посевите и домашният добитък на първите земеделци в Плодородния полумесец са задоволявали основните икономически потребности на хората, защото не само са им предлагали въглехидрати, протеини и мазнини, но и нужната механична енергия за различните производствени дейности и транспортирането на готовата продукция.