Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Това бяха само някои от предимствата, които флората в Плодородния полумесец е предлагала на първите земеделци или, най-общо казано, необичайно висок процент на диви растения, подходящи за култивация. Но същата зона на средиземноморски климат се простира и по̀ на запад, за да обхване и голяма част от Южна Европа и Северозападна Африка. Да не говорим, че има още четири зони с аналогичен климат в четири съвършено различни части на света: Калифорния, Чили, Югозападна Австралия и Южна Африка (вж. Фигура 8.2.). И тези четири други „средиземноморски“ не само че не са успели да станат достойни конкуренти на Плодородния полумесец още в зората на производството на храни, но и никога не са създали свое собствено земеделие. Тогава с какво по-особено предимство се е ползвала тъкмо тази част на Западна Евразия?

Оказва се, че тя (и по-специално в онази своя част, известна като Плодородния полумесец) има най-малкото пет предимства пред останалите субтропически зони. Първо, Западна Евразия със сигурност притежава и най-обширната зона на средиземноморски климат. В резултат на това тя разполага и с подчертано разнообразие на диви растителни и животински видове, много по-голямо в сравнение с относително тесните субтропически зони на Югозападна Австралия и Чили. Второ, от всички тези зони западноевразийската търпи и най-осезателни климатични промени при редуването на сезоните и годините. Тези вариации се отразяват благотворно на еволюцията, особено във флората, където има и особено висок процент на едногодишни растения. Комбинацията от тези два фактора — голямо разнообразие на видове и висок процент на едногодишни растения — означава чисто и просто, че средиземноморската зона на Западна Евразия се отличава и с най-голямо разнообразие на едногодишни растения.

Значението на това ботаническо богатство за хората е добре онагледено от географа Марк Блумлер в неговите изследвания на разпределението на дивите тревисти растения. От хилядите такива видове Блумлер е отсял и класирал 56-те с най-едри семена — един вид каймакът на потенциалните култури, чиито зърна са поне десет пъти по-тежки от тези на останалите (вж. Таблица 8.1). Всички са характерни за Средиземноморието, както и някои други зони със сухи сезони. Нещо повече, те са съсредоточени главно в Плодородния полумесец и други части на западноевразийската субтропическа зона, което пък е предполагало и възможността за много по-широка селекция от страна на начинаещите фермери: поне 32 от общо 56-те ценни тревисти растения в света! По-конкретно ечемикът и пшеницата от вида емер, двете най-ранни основни земеделски култури в Плодородния полумесец, се нареждат съответно на 3-то и 13-то място в този „Топ 56“. За сравнение субтропическата зона на Чили предлага само два такива вида, Калифорния и Южна Африка — само по един, а Югозападна Австралия дори и с толкова не може да се похвали. И този факт сам по себе си обяснява много неща относно хода на човешката история.

Бел.: Таблица 12.1 от докторската дисертация на Марк Блумлер, „Seed Weight and Environment in Mediterranean-type Grasslands in California and Israel“ (Univ. of California, Berkeley, 1992) включва 56-те тревисти растения с най-тежки семена (с изключение на бамбука), за които има налични данни. Тежестта на зърното варира от 10 до над 40 милиграма, което е десет пъти повече от средното тегло на зърното при останалите тревисти видове в света. Тези 56 вида съставят по-малко от 1% от общия брой на тревистите в света. Горната таблица показва ясно, че най-ценните им представители са съсредоточени главно в субтропическата зона на Западна Евразия.

Трето предимство на Плодородния полумесец е това, че предлага и голямо разнообразие в топографията на сравнително малки участъци. Варирането на надморската му височина — от най-ниската точка на земното кълбо (Мъртво море) до планини, високи по шест хиляди метра (в района на Техеран) — осигурява и нужното разнообразие в околната среда, на което се дължи голямото разнообразие на диви растения, служещи като потенциални предци на земеделски култури. Въпросните планини съседстват със закътани долини с реки, редовно заливани от придошлите води равнини и пустинни области, подходящи за иригационно земеделие. За сравнение субтропическите зони на Югозападна Австралия и в по-малка степен тези на Южна Африка и Западна Европа предлагат много по-беден спектър в топографски, ботанически и зоологически план.