Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Един от основоположните факти в човешката история, това е важната роля, която още в дълбока древност е играла една част от Югозападна Азия, наричана Плодородния полумесец (заради формата на картографското й изображение — вж. Фигура 8.1). По всичко изглежда, че именно в този ареал е протекла най-рано една верига от еволюционни процеси, обхващаща появата на градове, писменост, империи и пр., или онова, което (за добро или зло) определяме като цивилизация . Въпросната верига от процеси, на свой ред стимулирани от такива фактори като гъстотата на населението и складирането на хранителни излишъци, позволяващо и изхранването на хора, специализирани в други дейности освен земеделието, е станала възможна само благодарение на възникналото по тези места производство на храни (под формата на култивация на растения и опитомяване на животни). Тоест производството на храни е и първото от нововъведенията, реализирани в Плодородния полумесец. Така че ако искаме да разберем генезиса на модерния свят, ние първо трябва да намерим отговор на този въпрос: защо култивираните растения и опитомените животни на Плодородния полумесец са му позволили да направи такъв стремителен старт? Защо са му дали толкова отчетливо начално предимство?

За наш късмет, Плодородният полумесец определено е най-щателно проучената и анализирана част на земното кълбо, поне що се отнася до появата на земеделието. Например идентифицирани са дивите предци на повечето култури, усвоени в самия регион или в близост до него; родството им с тези култури е доказано с генетични и хромозомни изследвания; известна е степента им на разпространение в дивата природа; идентифицирани са промените, които са претърпели в рамките на самата култивация (нерядко до ниво отделен ген); тези промени могат да бъдат проследени и в отделните пластове на археологически обекти; знае се приблизително времето и мястото на всяка култивация. Не отричам, че и други ареали, най-вече Китай, също са разполагали с подобни предимства, тъй като рано са пристъпили към култивацията, но самите предимства и последвалото създаване на земеделски култури могат да бъдат изяснени най-детайлно именно в Плодородния полумесец.

Едно от предимствата на Плодородния полумесец е това, че се намира в зоната на т.нар. средиземноморски климат, за който са характерни меките влажни зими и продължителните, горещи и сухи лета. Самият климат селектира растения, способни да оцеляват през продължителния сух сезон и да възстановяват бързо темпото си на развитие със завръщането на дъждовете. Повечето растения в региона, особено житните и бобовите, са се адаптирали към условията по твърде удобен за хората начин: те са едногодишни, което ще рече, че самото растение изсъхва и умира през сухия сезон.

В рамките на едногодишното си съществуване тези растения по неизбежност остават просто малки тревички. За сметка на това повечето влагат огромна част от енергията си в произвеждането на големи семена, които остават дормантни през сухия сезон, но пък са готови да покълнат още щом завалят дъждовете. Ето защо едногодишните растения не хабят излишна енергия в изграждането на неядивни дебелокори или влакнести стъбла, както постъпват дърветата и храстите. Освен това много от семената, особено тези на едногодишните житни и бобови растения, стават за ядене и от хора. И те съставляват шест от общо дванайсетте основни земеделски култури в модерния свят. За сведение, ако живеете близо до някоя гора и я погледнете през прозореца си, растенията, които ще видите, ще бъдат главно дървета и храсти, чиито стъбла не ви съветвам да опитвате, а и те влагат много по-малко енергия в производството на ядивни семена. Разбира се, някои горски дървета в зоните с по-влажен климат наистина произвеждат и ядивни семена, че и големи, но тези семена не са пригодени да оцеляват при по-дълга суша, затова и хората няма как да трупат запаси от тях.

Второ предимство на флората в Плодородния полумесец е това, че дивите предци на местните земеделски култури вече са били в изобилие и доста продуктивни, растели са в големи „масиви“, което също не е можело да не бъде оценено от местните ловци-събирачи. Експерименталните изследвания, при които ботаниците събират семена от такива естествени „масиви“ на диви житни растения (подобно на ловците-събирачи, които са го правели преди десет хилядолетия) показват, че спокойно е можело да се постигат добиви от около един тон на хектар, което пък се равнява на 50 килокалории хранителна енергия срещу само една, изразходвана в работа. Самият факт, че са можели да „ожънат“ солидни количества диви житни растения за кратки срокове (стига семената да са узрели) и да складират „реколтата“ си, за да се изхранват с нея през остатъка от годината, е накарал някои ловци-събирачи в Плодородния полумесец да заживеят в постоянни селища още преди да започнат да култивират отделни растения.