Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Затова пък някои неуспехи на човечеството да култивира диви растения не се поддават толкова лесно на обяснение. Най-фрапиращите случаи са свързани с растения, които са били култивирани в един ареал, но не и в другите. Това ще рече, че човек никога няма гаранции, че дадено диво растение може да се превърне в полезна земеделска култура, което пък ни кара да си зададем и следния въпрос: защо определени диви видове не са били култивирани в определени ареали?

Подобен озадачаващ и същевременно типичен пример ни предлага Африка. Такова важно житно растение като соргото е било култивирано още в древен Сахел, т.е. малко по̀ на юг от Сахара. Среща се в диво състояние във всички по-южни части на континента, но в най-южната никога не е било култивирано (както впрочем и никое друго растение) до появата на целия пакет от земеделски култури, който земеделците банту (живели на север от екватора) са пренесли в тези зони преди около две хилядолетия. И така, защо коренните жители на Южна Африка не са култивирали сами соргото?…

Също толкова озадачаващ е и неуспехът на хората да култивират дивия лен в Западна Европа и Северна Африка или пък пшеницата айнкорн в южната част на Балканите. Наистина, защо? При положение, че тези две растения са били сред първите осем земеделски култури на Плодородния полумесец, те би трябвало да са и най-лесни за култивиране. Да, но навсякъде другаде са ги усвоили едва след като там е пристигнал пакетът с посеви от Близкия изток. Защо хората там вече не са били пристъпили — по свое усмотрение — към култивацията им?

Но не по-малко озадачаващо е и случилото се в самия Плодороден полумесец: и четирите най-ранни плодни култури имат диви аналози, срещащи се в зони, доста отдалечени от източното Средиземноморие, където за първи път са били култивирани: маслината, лозата и смокинята са виреели доста по̀ на запад в днешна Италия, Испания и Северозападна Африка, а финиковата палма — в цяла Северна Африка и Арабския полуостров. Тези четирите очевидно са били и най-лесни за култивиране от всички диви плодни растения. Защо тогава хората извън Плодородния полумесец не са успели да ги култивират и са започнали да ги отглеждат едва след като са ги получили „наготово“ от Източното Средиземноморие?

Други и още по-озадачаващи примери касаят дивите видове, които не са били култивирани в ареали, където производството на храни не е възникнало спонтанно, въпреки че въпросните видове са имали близки родственици, култивирани навсякъде другаде. Например маслиненото дърво Olea europea е било култивирано в източното Средиземноморие. Добре, но има още поне 40 вида оливи в тропическа и Южна Африка, Южна Азия и Южна Австралия, някои от които тясно свързани с тази Olea europea , а никоя от тях не е била култивирана. По същия начин, ако един вид дива ябълка и един вид дива лоза са били култивирани в Евразия, то с много от техните родственици в Северна Америка това никога не се е случило — някои от тях бяха хибридизирани едва през модерната епоха с техни евразийски аналози. Защо коренните американци сами не са култивирали тези очевидно полезни ябълки и лози?

Можем да продължаваме до безкрайност с подобни примери. Но това крие и една коварна уловка: всъщност създаването на земеделски култури не се свежда само до това — ловците-събирачи да култивират едно отделно растение, а във всяко друго отношение да останат верни на своя номадски бит. Да си представим, че тези северноамерикански диви ябълки действително се бяха превърнали в страхотна земеделска култура. За целта е било достатъчно някогашните северноамериканци да уседнат и да ги култивират. Само че тези индианци не са били склонни да се откажат от номадския си бит и да заживеят в села (което би означавало, че могат веднага да започнат да си правят и ябълкови градини) просто защото не са разполагали с достатъчно други диви растения и животни, подходящи за култивация, което пък би могло да оправдае и промяната им в начина на живот.

В такъв случай не е ли редно да отчитаме и потенциала на местната флора за култивация? И дали при тези северноамериканци, които, видите ли, не са успели да култивират дори ябълките, проблемът не се е свеждал до следната дилема — индианци или ябълки?

За да отговорим на този въпрос, сега ще сравним три региона, превърнали се в центрове на самостоятелно развиващото се земеделие, които заемат срещуположни точки на земното кълбо. Вече стана дума, че единият от тях, Плодородният полумесец, е може би най-ранният център на производство на храни в света, както и мястото, където са се появили част от днешните най-важни земеделски култури и почти всички по-важни домашни животни. Другите два, Нова Гвинея и източната част на днешните Съединени щати, могат да се похвалят, че са култивирали някои местни диви видове, но постигнатото не се е отличавало с особено разнообразие (само една от тези култури е играла по-съществена роля в световното земеделие), в резултат на което и полученият пакет от храни не е успял да стимулира някакво по-интензивно развитие на човешката технология и политическа организация, както е станало в Плодородния полумесец. И едва след като направим това сравнение, можем вече да зададем и въпроса: дали флората и естествената среда в Плодородния полумесец са имали някакви очевидни предимства пред Нова Гвинея и източната част на днешните Съединени щати?