Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Таблицата показва също, че ранната култивация на лена (заради влакната) в Плодородния полумесец има паралели по целия свят. Конопът, четири вида памук, юката и агавето са осигурявали материал за изработване на въжета и дрехи съответно в Китай, Мезоамерика, Индия, Етиопия, Субсахарска Африка и Южна Америка, като в някои региони към тях се е прибавяла и вълната на домашните животни. От всички центрове на ранното производство на храни само източната част на днешните Съединени щати и Нова Гвинея са останали без влакнодайни култури.

Наред с тези паралели са се откроили и някои съществени различия при различните системи за производство на храни по света. Едното е, че земеделието в по-голямата част на Стария свят се е изразявало в засяването на монокултурни обработваеми площи, като много по-късно се е пристъпило и към изораването им. С други думи, сеячите просто са носели семената в шепи и са ги разтваряли над нивата, в резултат на което на нея е пониквала само една култура. След одомашняването на кравите, конете и други големи бозайници са започнали да ги впрягат в рала и нивята са били изоравани с помощта на животинска тяга. В Новия свят обаче никога не е било опитомено животно, което би могло да се впрегне в рало. Затова и нивите винаги са били орани с „човешка тяга“ — с помощта на заострени пръчки или примитивни мотики, а семената са били посявани едно по едно, т.е. никой не ги е ръсел с шепи. Повечето обработваеми площи в Новия свят най-често са били засявани с различни земеделски култури, така че в случая монокултурността отпада.

Друга съществена разлика между отделните системи — това са основните източници на калории и въглехидрати. Както видяхме, житни култури е имало в много ареали. В други обаче тяхната роля е била поета или разпределена между кореноплодните и грудковите, чието значение (ако мога така да се изразя) е било пренебрежимо малко в Плодородния полумесец и Древен Китай. Маниоката (или касава) и бататите са се превърнали в основни продукти в тропическа Южна Америка, картофите и оката — в Андите, африканският ямс (както можем да се досетим) — в Африка, а индокитайският му вариант и тарото — в Югоизточна Азия и Нова Гвинея. Пак там някои дървесни култури, най-вече бананите и хлебното дърво, също са се превърнали в основни и богати на въглехидрати продукти.

По този начин в римската епоха повечето от днешните водещи земеделски култури вече са били усвоени все някъде по света. Както ще видим, когато стигнем до домашните животни (Глава IX), древните ловци-събирачи са били отлично запознати с местните диви растения, а древните фермери очевидно са откривали и култивирали почти всички, с които си е струвало да го направят. Разбира се, чак средновековните монаси са се сетили да култивират ягодите и малините, а съвременните агрономи продължават да внасят подобрения в древните сортове и да добавят към тях нови и не толкова важни за изхранването ни култури, например някои родственици на ягодите (сини и червени боровинки, както и киви) и орехите (макадамия, пекан и кашу). Но повтарям, значението на тези няколко новопопълнения остава скромно в сравнение с ветерани като пшеницата, царевицата и ориза.

Въпреки всичко, в този списък на успехи липсват много диви растения, които несъмнено имат хранителна стойност, но така и не сме успели да ги култивираме. Сред тези неуспехи особено се откроява случаят с дъба, чиито жълъди са били основна храна за калифорнийските индианци и събратята им от източната част на страната, както и резервен вариант за европейските селяни в по-гладни години. Жълъдите определено имат хранителна стойност, тъй като са богати на скорбяла и мазнини. Подобно на много други иначе ядивни диви храни, повечето жълъди съдържат и горчиви танини, но любителите им са се научили да се справят с танините по същия начин, както са се справяли с горчивите химически съставки на бадема и ред други диви растения. Отстраняването на танините е можело да стане чрез счукване и накисване на жълъдите. Или просто са обирали жълъдите на някой самотен дъб-мутант, които вече са имали ниско съдържание на танини.

Защо наистина не сме успели да култивираме такъв ценен източник на храна като жълъдите? И защо толкова дълго не сме се сещали да култивираме ягодите и малините? Какво има в тези растения, което толкова дълго ги е избавяло от култивация от страна на древните фермери, които при това вече са владеели и такива сложни техники като ашладисването?