Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Решението е включвало още един тип невидима промяна. Всъщност на самото възпроизводство на растенията действат безброй мутации. Някои мутанти връзват плод, без дори да са били опрашени, с което стигаме и до днешните банани, грозде, портокали и ананаси без семки. Някои мутирали хермафродити губят споменатата „несъвместимост със самите себе си“ и започват чевръсто да се самооплождат — пример за този процес са много плодни дървета като сливата, прасковата, ябълката, кайсията и черешата. Някои мутирали лози, които в нормалния случай са двудомни, също се превръщат в самооплождащи се хермафродити. Благодарение на всички тези процеси древните земеделци, които естествено едва ли са разбирали репродуктивната биология на растенията, са успявали в крайна сметка да създадат и полезни „сортове“, които действително са ги изхранвали и си е струвало да се присаждат — за разлика от първите и уж много обещаващи диви мутанти, чиято първоначална плодовитост бързо е потъвала в забравата…

С други думи, древните земеделци са селектирали бъдещите си сортове на базата на точно определени растения — като са отчитали не само такива ясно осезаеми параметри като размера и вкуса, но и някои по-незабележими достойнства като механизмите за разпръсване на семената, кълновите предпазители и репродуктивната биология. В резултат на това различните растения са били селектирани по доста различни и нерядко дори противоположни съображения. Някои от тях (като слънчогледа) са били подбирани заради много по-едрите семки, докато при други (като бананите) решаващи са се оказали тъкмо по-малките или направо никакви семки. Марулята е била селектирана заради пищните си листа, които са компенсирали липсата на семки и плодове, а тиквата, която едва ли може да се похвали с особено интригуващо „озеленяване“ — заради месестите плодове. Особено поучителни са случаите, в които някой растителен вид е бил селектиран по различно време и по различни съображения, в резултат на което са се получили и някои доста различно изглеждащи сортове. Кръмното цвекло, което в началото е било отглеждано в Месопотамия заради листата му (подобно на една днешна негова разновидност, известна като чард), по-късно е привлякло вниманието на хората с вкусовите качества на грудката си, а накрая (през XVIII в.) — и със съдържанието й на захар (и така се е получило захарното цвекло). Предците на днешните зелки, които в началото най-вероятно са били събирани заради маслените си семки, са били подложени на още по-драстична диверсификация — тях са ги селектирали било заради листата (съвременното стандартно зеле и по-къдравият му събрат кейл), било заради стъблата (алабашът), било заради пъпките (брюкселското зеле) или пък цветчетата (карфиолът и броколито).

Досега разгледахме само тази селекция (независимо дали съзнателна или не), която са осъществявали древните фермери и в резултат на нея някои диви и своенравни растения са се преобразили в благопристойни земеделски култури. Но има още един много важен фактор. Казахме, че в началото древните земеделци са подбирали семената на някои точно определени диви растения, засявали са ги в градините си, а след това са избирали най-продуктивните от тях, за да ги засеят и на следващата година. Да, но една немалка част от тази трансформация (която обикновено наричаме „култивиране“) се е дължала и на селекцията, осъществявана от самите растения . Дарвиновият термин „естествен подбор“ се отнася за онези отделни представители на даден вид, които са оцелявали по-често в естествени условия и са се възпроизвеждали по-успешно от своите конкуренти (т.е. другите представители на същия вид). Ето че в този случай някои естествени процеси — поединичното оцеляване и възпроизводството — извършват и самия подбор. Но ако условията се променят, започват да оцеляват по-други типове индивиди или просто започват да се възпроизвеждат по-ефикасно, с което на свой ред се превръщат в „естествено подбрани“, а това пък означава, че самата популация е претърпяла еволюционна промяна. Класически пример в това отношение е развитието на своеобразен „индустриален меланизъм“ в британските молци: по-тъмните екземпляри са започнали да надвишават по брой по-светлите си събратя, тъй като през XIX в. покрай промишленото развитие е станала по-мръсна и околната им среда. Казано най-просто, по-тъмните (т.е. по-мръсни) дървета са можели вече да приютяват само по-тъмни молци, а по-бледите им събратя са се откроявали на този фон и затова по-лесно са привличали вниманието на своите естествени врагове.