Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Археологическите разкопки показват, че през 8000 г. пр.Хр. дивият бадем вече е бил култивиран в днешна Гърция. Към третото хилядолетие преди Христа той е бил усвоен и в земите на източното Средиземноморие. Когато египетският фараон Тутанкамон умрял (ок. 1325 г. пр.Хр.), сред храните, оставени му за из път в отвъдното в неговата знаменита гробница, фигурира и бадемът. Сред познатите земеделски култури, чиито диви предци са горчиви или отровни, са перуанският фасул, пъпешите, патладжаните и зелките. Пак някой мутант ще да е покълнал случайно в нужниците на древните пътешественици…

Ако размерът и вкусността са най-очебийните критерии, по които древните ловци-събирачи са селектирали дивите растения, то сред другите се нареждат месестите или лишени от семки плодове, мазните семена и дългите влакна. Дивите тикви не образуват почти никакъв плод около семената си, но ранните фермери са успели да селектират и такива, които са имали не само семки, но са били и по-месести. Още по-рано са били култивирани бананите, в резултат на което се е получил просто един месест плод (без никакви семки). Това на свой ред кара някои съвременни агрономи да запретнат ръкави и да започнат да произвеждат серийно най-различни нови портокали, гроздета и пъпеши, общото между които е, че нямат семки. И това научно „обезсеменяване“ нагледно ни показва как човешката селекция може да преобърне с главата надолу първоначалната функция на един див плод, който в природата е служел просто като помощно превозно средство за разпръсване на семена.

По същия начин в древността са били селектирани много растения заради техните мазни плодове или семена. Сред най-старите плодни дървета, отглеждани в Средиземноморието, са маслините, култивирани около 4000 г. пр.Хр. заради маслото, което съдържат. Култивираните маслини са не само по-големи, но и по-маслени в сравнение с дивите. По същите съображения древните фермери са селектирали и сусама, горчицата, мака и лена, а съвременните учени правят подобни фокуси със слънчогледа, шафрана и памука.

Но преди да се стигне до днешното му приложение, памукът, разбира се, е бил селектиран най-вече заради своите влакна, от които са изплитали тъкани (прототипи на днешните текстилни изделия). Тези мъхнати влакна са всъщност „косъмчетата“ на памучните семена и древните фермери в двете Америки и Стария свят самостоятелно са селектирали разни сортове с по-дълги влакна. В случая с лена и конопа (две други влакнодайни растения, отглеждани още в древността) влакната изникват не от семената, а от стъблото и селекцията е целяла да се получат растения с по-дълги и… по-прави стъбла. Обикновено си мислим, че по принцип сортовете се създават, за да осигуряват повече храна, но ето че една от най-старите ни земеделски култури е именно ленът (усвоен още през VII хилядолетие пр.Хр.). А както знаем, той не става за ядене — от него се прави лененото платно, което си е оставало основният текстилен материал, използван в Европа, докато не са го изместили памукът, а после и синтетиката след Индустриалната революция.

И така, всички тези етапи от еволюцията на дивите растения в земеделски култури са имали и своите характеристики, които ранните фермери е нямало как да не забележат — например големината на плода, горчивината, месестността, маслеността или дължината на влакната. Когато са подбирали само такива растения, които са притежавали и най-много от желаните от тях качества, древните несъзнателно са ги разсаждали и по този начин са ги подготвяли и за бъдещата им роля — тоест да поемат по пътя на култивацията.

Наред с това обаче е имало поне четири други основни типа промени, но те нямат отношение към очебийните критерии, с които си служат берачите на боровинки. В такива случаи берачите са предизвиквали промени, като са обирали плодчетата на познатите им растения, а други упорито са пренебрегвали (защото с нищо не са привличали погледа им), или пък са променяли селективно средата, в която са виреели тези растения.

Първата от тези промени е оказала въздействие върху самите механизми за разпръсване на семената. Много растения имат специални защитни механизми (които не позволяват на хората да оберат наведнъж всичките им семена). Това би могло да се случи само със семената на някой мутант , който е лишен от такива защитни механизми. Това пък предопределя и избора му за прототип на бъдеща земеделска култура.

В това отношение е особено показателен примерът с граха, чиито семена (граховите зърна, които ядем) са затворени в шушулка. И ако на дивото грахче му се прииска да пусне кълн, преди това то трябва да се изсули от своята шушулка. За целта граховите растения са развили еволюционно един специален ген, който кара шушулката да се разпуква и да изръсва зрънцата си на земята. В един момент обаче се появява и някой мутант, чиито шушулки упорито не щат да се разпукат. В дивата природа едно такова мутирало грахово зрънце ще си умре, зазидано в собствената си шушулка и от него няма да остане никаква следа, защото само разпукващите се екземпляри могат да предават по-нататък своите гени. Да, но единствените шушулки, които тогавашните хора са можели да оберат от растенията, са били именно неразпукнатите. Това означава, че още от момента, в който хората са започнали да берат див грах, за да го ядат в домовете си, те са пристъпили и към селекцията на този едногенен мутант. По същия начин са подходили и към лещата, лена и мака, сред които също се появяват такива мутанти.