Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Много от тези късно култивирани дървета са предлагали цял куп проблеми, тъй като дивите им предци не са проявявали абсолютно никакъв интерес към самоопрашването. Трябвало е да ги „съешават“ (чрез кръстосано опрашване) с други дръвчета, принадлежащи към генетично различен вариант на същия вид или да присаждат целенасочено такива генетично различни разновидности или пък просто да засяват в градината мъжките и женските растения в близост едно до друго. Всички тези проблеми са отложили култивацията на ябълката, крушата, сливата и черешата почти до класическата епоха. Горе-долу по същото време обаче се е появила още една група култивирани растения, които не са изисквали чак такива къртовски усилия. В началото всички те са били просто бурени , покълнали по вече напълно съзнателно обработваните земеделски площи. И сред тези посеви, започнали кариерата си като бурени, са ръжта, овесът, ряпата (и репичката), цвеклото, празът и марулята.

Тази последователност важи за Близкия изток, но сходни (поне донякъде) процеси са протичали и навсякъде другаде в света. По-конкретно близкоизточната пшеница и ечемик са представители на онзи клас растения, наричани житни (макар и да са част от семейството на тревите), докато близкоизточният грах и леща са от класа на бобовите и влизат в семейството на шушулковите, наред с добре познатия ни фасул. Житните притежават ценното качество да растат бързо, имат високо съдържание на въглехидрати, а и могат да предложат напълно приемлива храна (понякога близо тон) само от един хектар обработваема площ. Благодарение на всичко това житните днес осигуряват над половината от калориите, консумирани от човешките същества и включват пет от водещите дванайсет земеделски култури в света (пшеницата, царевицата, оризът, ечемикът и соргото). Много житни култури имат ниско съдържание на протеин, но това се компенсира от бобовите, в които протеинът най-често е 25% (при соята — и 38%). В този смисъл житните и бобовите осигуряват повечето съставки на една балансирана диета.

Както ще разберем от Таблица 7.1, култивирането на житни и бобови растения е положило началото на производството на храни в много части на света. Най-популярните примери са: комбинацията от пшеница, ечемик, грах и леща в Плодородния полумесец, тази от царевица и някои видове бобови в Мезоамерика, и тази от ориз, просо, соя и още някои бобови в Китай. Не толкова известни са африканската комбинация от сорго, африкански ориз, бисерно просо плюс някои местни грахове („кравешкия“) и фъстъци, и андийската, включваща нежитната, но зърнена киноа плюс няколко местни представители на бобовите.

Таблицата представя основните земеделски култури (разпределени в пет отделни класа) от най-ранните земеделски поселища в различни части на света. В квадратни скоби са поставени културите, които за първи път са били усвоени на други теста, всички други имена са на местни култури. Пропуснати са тези, които са пристигнали или са играли важна роля в по-късни времена — например бананите в Африка, царевицата и фасулът в източните части на днешните Щати и бататите в Нова Гвинея. Памукът фигурира с четири вида от сем. Gossypium, като всеки от тях е характерен само за посочената част на света; тиквата е представена с пет вида. Обърнете внимание на факта, че житни, бобови и влакнодайни култури са дали старт на земеделието в повечето ареали, но кореноплодните, грудковите и тиквовите са играли по-съществена роня само в някои от тях.