Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Затова за мен бе горчиво разочарование, когато една неделна утрин той също се дотътри пиян и бълващ псувни след гуляя, продължил през цялата съботна нощ. Едно от ругателствата му се е запечатало особено силно в паметта ми:

— Проклет да си, Фред Хърши, проклет да е и корабът, който те е докарал от Швейцария!

Та по този не особено педагогичен начин разбрах как индианците гледат на онова, което аз, подобно на всички бели ученици, бях свикнал да приемам като някакъв „героичен акт“ — говоря за покоряването на Дивия запад. Близките на Фред Хърши се гордееха с него, защото според тях той бе успял да стане един от първите фермери в Монтана при изключително трудни обстоятелства. Затова пък съплеменниците на Леви, които навремето са били прочути ловци и воини, се бяха разделили със земите си, заграбени от новодошлите бели фермери. Как така някакви си земеделци бяха победили тези потомствени воини?!

През по-голямата част от периода след отделянето на предците на днешните хора от тези на днешните маймуни (започнал преди около седем милиона години) хората на Земята са се прехранвали главно с лов на диви животни и събиране на диви плодове — нещо, което споменатите чернокраки са продължавали да правят и в края на XIX в. Едва през последните единайсет хилядолетия някои хора се насочват към това, което наричаме „производство на храни“, т.е. да култивират диви животни и растения, а след това да се изхранват с развъждания добитък и събираната реколта. Днес повечето хора на Земята консумират храна, която сами са произвели или някой друг го е сторил вместо тях. Ако се запази сегашното темпо на промените, в рамките на следващото десетилетие и последните останали групи на ловци-събирачи ще се откажат от своя поминък, ще се разпаднат или просто ще измрат, което ще сложи край на този продължил милиони години начин на живот.

Различните народи са започвали да произвеждат храни в различни периоди от праисторията. Някои — като австралийските аборигени — така и не са стигнали до този начин на препитание. Някои от достигналите го (например древните китайци) са го направили самостоятелно, докато други (включително и древните египтяни) са го усвоили от своите съседи. Но както ще видим по-нататък, производството на храни е било и косвена предпоставка за появата на пушките, вирусите и стоманата. Затова и географските разлики във времето и пространството, в чиито рамки отделните народи са ставали земеделци и скотовъдци, обясняват до голяма степен и контрастите между техните бъдещи съдби. Но преди да пристъпим към следващите шест глави, в които ще разгледаме въпросните географски различия, нека първо проследим основните насоки, в които се е развивало производството на храни, за да стигнем и до онези преимущества, позволили на Писаро да плени Атауалпа, а на съплеменниците на Хърши — да ограбят тези на Леви (Фиг. 4.1). Първата насока е и най-директна: наличието на повече хранителни калории означава и повече хора . Само една малка част от дивите растения и животни са годни за консумиране от хора или пък си струват да бъдат улавяни и събирани. По една или друга причина повечето видове изобщо не попадат в категорията „човешка храна“, било защото са несмилаеми (като кората на дърветата), било защото са отровни (като пеперудата „монарх“ 13 13 Вид голяма оранжево-черна американска пеперуда. — Б.пр. или мухоморката), било защото са нискокалорични (като някои мекотели), трудни за счупване (като по-малките черупчести плодове) или за събиране (като ларвите на повечето насекоми) или просто са твърде опасен дивеч (като носорозите). В по-голямата си част биомасата, т.е. живата биологична материя на Земята, се състои от дървета и листа, повечето от които не са смилаеми за нашите стомаси.

Когато е подбирал и култивирал малкото ядивни растителни и животински видове, за да се превърнат те с течение на времето от 0,1 в 90% от наличната биомаса на един акър земя, човекът се е сдобивал и с много повече хранителни калории. В резултат на това същият този акър земя вече е можел да изхранва и много по-голям брой скотовъдци и земеделци (обикновено от 10 до 100 пъти повече), отколкото ловци и събирачи. И тази сила — на брутните бройки — е и първото от многобройните военни преимущества, които са получили племената, произвеждащи храни, за сметка на онези, състоящи се от ловци-събирачи.

В обществата, разполагащи с домашен добитък, е било възможно и изхранването на много по-голям брой хора. Самите животни са спомагали за това по четири основни начина: като са осигурявали месо , мляко и тор (за посевите), а освен това са теглели и плуговете на стопаните си. Първото и най-същественото, което можем да кажем за тях е, че са се превърнали в основен обществен източник на протеин, измествайки дивеча. Днес американците получават основната си доза протеин от кравите, свинете, овцете и кокошките, а дивечовото месо (като еленското) е много рядък деликатес на тяхната трапеза. Наред с това някои от по-едрите опитомени бозайници са служели като източници на мляко и млечни продукти от рода на маслото, сиренето и йогурта. В числото на тези млекодайни животни са влизали кравата, овцата, кобилата, сърната, биволицата, якът, както и едногърбата и двугърбата камила. По този начин тези бозайници са осигурявали, докато са били живи, много повече калории, отколкото ако просто са били заколвани, а месото им — изяждано.