Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

С горното не искам да внуша, че ролята на заболяванията в световната история се е свеждала единствено до проправянето на пътя пред европейската експанзия. Строго погледнато, именно маларията, жълтата треска и някои други тропически заболявания от Африка, Индия, Югоизточна Азия и Нова Гвинея са създавали и най-сериозните препятствия пред европейската колонизация на тези райони.

Как Писаро се е озовал в Кахамарка? И защо не се е получило обратното — Атауалпа да завладее Испания? Отговорът е сравнително прост: Писаро е пристигнал в Кахамарка с помощта на европейската военноморска технология, създала корабите, с които той е прекосил първо Атлантика от Испания до Панама, а след това и Пасифика от Панама до Перу. Тъй като не е разполагал с такава технология, Атауалпа не е можел да напусне границите на Южна Америка.

Но присъствието на Писаро в Кахамарка е зависело и от централизираната политическа организация, защото тя е позволила на Испания да финансира, построи и екипира самите кораби, както и да им осигури екипаж. Империята на инките също е имала своя централизирана политическа организация, но тя се оказва и най-сериозният й недостатък: Писаро успява да узурпира цялата власт само с един ход, просто като пленява този, който я олицетворява — Атауалпа. Инкската бюрокрация толкова силно се е отъждествявала със своя богоподобен и абсолютен монарх, че се е разпаднала безвъзвратно след смъртта на Атауалпа. Военноморската технология в комбинация с политическата организация е играла решаваща роля и в европейските завоевания на другите континенти, но същото може да се каже и за експанзията на много други народи.

Един сходен фактор, способствал за пристигането на испанците в Перу, е наличието на писменост. Испанците са имали такава, а инките — не. А както можем сами да се досетим, писмеността предполага много по-мащабно и по-прецизно разпространяване на информацията в сравнение с устното й предаване. Информацията, постъпила обратно в Испания след плаванията на Колумб и завоюването на Мексико от Кортес, става причина и за масовото нахлуване на испанците в Новия свят. Писмата и памфлетите на първите конкистадори дават не само мотивацията, но и необходимите картографски детайли за следващите завоеватели. Първият публикуван доклад за начинанията на Писаро (писан от неговия съратник капитан Кристобал де Меня) е бил отпечатан в Севиля още през април 1534 г., или само девет месеца след екзекуцията на Атауалпа. И се е превърнал в истински бестселър, тъй като скоро е бил преведен на други европейски езици и е стимулирал нова вълна от европейски колонисти, с което мъртвата хватка около Перу се е затегнала още по-здраво.

Защо Атауалпа сам е влязъл в капана? Днес, от дистанцията на времето, ни се струва най-малкото странно, че Атауалпа се е хванал на толкова елементарна клопка. Но не по-малко изненадани са останали и пленилите го испанци. В случая очевидно ключова роля е играла грамотността и тя е особено важна за намирането на окончателните обяснения.

Първото, което се набива в очи, е това, че Атауалпа е бил много зле информиран за испанците, тяхната военна мощ и намеренията им. Той е разчитал на откъслечна информация, извлечена главно от слухове и от разказите на един пратеник, прекарал два дни с Писаро, докато той още се е придвижвал по крайбрежната ивица. Този пратеник е видял хората на Писаро в най-незавидна светлина, затова е докладвал на императора, че това не са никакви воини, а „кокошкари“ и той лично се наема да ги излови до един, стига да му дадат двеста индианци. Затова е обяснимо, че на Атауалпа изобщо не му е хрумвала мисълта, че испанците могат да му създадат и по-сериозни проблеми и дори да го атакуват без никакво предизвестие.

В Новия свят грамотността се е ограничавала сред малки части от елита на някои индиански народи, живели на територията на днешно Мексико и околните земи, отстоящи много по̀ на север от инкската империя. Въпреки че завоюването на Панама (само на 600 мили от северните й граници) е започнало още през 1510 г., явно никой в империята не е подозирал за съществуването на испанците до момента, в който Писаро за първи път стъпва на перуанска земя през 1527 г. Атауалпа е оставал в пълно неведение за испанските завоевания на най-могъщите и най-гъсто населени индиански общества в Централна Америка.

Днес за нас е особено изненадващо не само поведението на Атауалпа преди идването му в Кахамарка, но и следващите му действия. Например той предлага онзи прословут откуп, воден от наивната вяра, че щом го плати, испанците ще го пуснат и ще си тръгнат по живо, по здраво. Нямало е откъде да разбере, че хората на Писаро не са „сбирщина кокошкари“, а просто авангарда на една огромна военна мощ, вече поставила си за цел завоюването на неговите земи.