Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Така Атауалпа най-сетне бе пленен и губернаторът го отведе в своята квартира. Носачите и ескортът не се разбягаха, а продължиха да го следват, затова и погинаха до един.

Останалите, паникьосани от гърмежите и конете, каквито не бяха виждали досега, се опитаха да избягат, като пробиха кирпичения зид и хукнаха през околната равнина. Нашата конница ги подгони с викове: „Преследвайте само ония с по-хубавите дрехи! Никой от тях не бива да избяга! Пробождайте ги с пиките!“ Цялата войска, която Атауалпа бе повел със себе си, бе само на една миля от Кахамарка и готова за бой, но не предприе нищо и през цялото време никой индианец не дръзна да вдигне оръжие срещу испанец. А когато воините в равнината видяха, че съплеменниците им тичат с ужасени писъци, също се уплашиха и побягнаха. Гледката бе потресаваща, защото цялата долина, дълга петнайсет-двайсет мили, се изпълни с хора и заприлича на разбунен мравуняк. Вече се смрачаваше, а нашата кавалерия продължаваше да преследва с пиките си бягащите индианци, докато не прозвуча и тръбата, която призова всички ни да се върнем в лагера.

Ако не беше паднал мракът, сигурно много малко от ония 40 000 души щяха да отърват кожите. Поне шест-седем хиляди паднаха мъртви, а чет нямаха ония, на които бяха отсечени ръцете или получиха други тежки рани. Самият Атауалпа после пресметна, че в тази битка сме избили седем хиляди от неговите хора. Мъжът на една от носилките, който също падна мъртъв, бе нещо като негов министър и господар на Чинча, към когото той бе много привързан. Тези, които носеха паланкина му, бяха все велможи и съветници. И всички загинаха, както и онези, гдето носеха другите носилки и хамаци. Господарят на Кахамарка също загина, а и много други като него, но нямаше как да ги преброим. Достатъчно е да кажа, че свитата на Атауалпа се състоеше все от висши сановници. Беше изумително, че един толкова могъщ владетел е паднал толкова бързо в плен, макар и следван от могъща армия. И това едва ли щяхме да постигнем само със свои сили, тъй като бяхме съвсем малко на брой. Всичко стана по Божия благодат, която е наистина безмерна.

Дрехите на Атауалпа се бяха изпокъсали, докато се мъчехме да го свалим от носилката, затова губернаторът се разпореди да му дадат други и щом Атауалпа се преоблече, той му нареди да седне до него и се постара да смекчи яростта и покрусата му, че тъй бързо се е разделил с високия си сан. Ето какво му рече:

— Не приемай за позорно това, че бе победен и взет в плен, защото тези християни, които са тук, може и да са и малцина на брой, но с тях аз съм завладявал много по-големи кралства от твоето и съм побеждавал много по-могъщи повелители от теб, за да им наложа властта на моя суверен императора, който е крал на Испания и на целия всемир. Ние дойдохме да завоюваме тези земи по негова заповед, за да могат всички да познаят Бога и светата католическа вяра, и тъкмо заради тази ни мисия Господ Бог, Творецът на небесата и земята и на всички неща в тях, позволи да се случи всичко това, за да можеш и ти да Го познаеш и да скъсаш със скотския и дяволски живот, който си водил досега. По същата причина и ние, колкото и малко да бяхме, надделяхме над твоите несметни пълчища. Когато прозреш в какви грехове си живял, ти ще разбереш и какво голямо добро сме ти сторили, като дойдохме в твоите земи по заповед на Негово величество испанския крал. Сам Господ Бог съизволи да прекършим гордостта ти, затова и никой индианец не бива да вдига ръка срещу християнин.

Нека сега проследим причинно-следствената верига, довела до тази доста необичайна конфронтация. Да започнем с непосредствено предшествалите я събития. Защо при тази среща в Кахамарка Писаро е успял да плени Атауалпа и да избие толкова много от хората му, вместо да се случи обратното и далеч по-многобройните воини на Атауалпа да пленят и убият Писаро? В края на краищата единият е имал на разположение едва 62 кавалеристи и 106 пехотинци, докато другият е предвождал 80-хилядна армия. И защо на Атауалпа му е трябвало да идва в Кахамарка? Какво се е случило преди това? Как така и Писаро се е озовал по същото време там и е успял да го плени, вместо Атауалпа да иде в Испания и да плени Карлос I? Как така Атауалпа сам е влязъл в този капан, който поне за нас, от дистанцията на времето, е повече от очевиден? И дали тези фактори, довели до срещата между Атауалпа и Писаро, не играят и някаква по-мащабна роля — например във всички сблъсъци между Стария и Новия свят, а и между други народи?