Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Онова, което се е случило на този ден в Кахамарка, е достатъчно добре известно, тъй като разполагаме с писмените свидетелства на много от испанските участници. За да се потопим по-дълбоко в атмосферата на ония времена, нека се опитаме да ги възкресим, като сглобим в едно цяло някои извадки от разказите на шестима очевидци от антуража на Писаро, сред които са и двамата му братя Ернандо и Педро 11 11 За повече подробности виж библиографията в края на книгата. — Б.пр. :

Съобразителността, доблестта, военната дисциплина, усърдието, изкусната навигация и битките, спечелени от испанците — васали на най-победоносния суверен на Римокатолическата империя, нашият естествен крал и повелител — ще вдъхнат радост на вярващите и ще вселят ужас у неверниците. Затова, в желанието си да отдам слава на Господа Бога, нашия Небесен Повелител, и да бъда верен слуга на Негово Католическо Императорско Величество, ми се стори добре да опиша случилото се и да изпратя този разказ на Ваше Величество, та да узнаят всички какво извършихме тук. А го направихме за славата Божия, защото тези храбри мъже покориха и въведоха по Божие внушение в нашата свята католическа вяра огромен брой езичници. Стореното касае и честта на нашия император, защото поради неговата велика мощ и милостта на Провидението тези събития се случиха именно по негово време. И нека верните католици се възрадват в душите си, че толкова много битки са спечелени и толкова много земи са открити и завоювани, защото така се умножават богатствата на краля и на неговите верни слуги, на неверниците се вдъхва превелик ужас, а на цялото човечество — неописуема радост.

Защото кога — и в древни, и по-нови времена — са били извършвани толкова велики подвизи от толкова малко воини, изправили се срещу безбройни врагове в далечни земи, невиждани досега и непознати за нас? Чии подвизи могат да се сравнят с тези на Испания? Макар и малцина, тези наши испанци — най-много по двеста-триста, а понякога едва стотина, че и по-малко на брой — успяха в наши времена да завоюват необятни територии, за които светът никога не е чувал, по-обширни от всички земи, които верните и неверни властелини заедно притежават. Сега ще спра само на най-важното, за да не отегчавам с излишни подробности читателя.

Губернаторът Писаро пожела да разпита едни индианци, дошли от Кахамарка, и ги подложи на мъчения. И те му изповядаха онова, което бяха чули — че Атауалпа очаква губернатора в Кахамарка. Тогава губернаторът ни заповяда да продължим напред. Стигайки до подстъпите на Кахамарка, ние съзряхме и лагера на Атауалпа, издигнат на една левга оттам, в полите на планината. Самият лагер изглеждаше като един прекрасен многолюден град. Шатрите бяха толкова много, че всички се изпълнихме с огромни страхове. Дотогава не бяхме виждали такова чудо в Индиите! Гледката изпълни всички испанци с боязън и смут. Ала не показахме никакъв признак на страх, нито пък намерение да отстъпим, защото ако индианците бяха усетили някаква слабост у нас, дори и онези, които бяхме взели за водачи, щяха да се нахвърлят върху нас и да ни избият до крак. Затова демонстрирахме добро разположение на духа и след като огледахме внимателно града и лагера, се спуснахме в долината и влязохме в Кахамарка.

Много приказки се изприказваха за това какво ще правим. Всички бяхме изплашени, защото бяхме много малко на брой, а проникнали дълбоко в земи, където не можехме да разчитаме на подкрепления. Отидохме при губернатора, за да обсъдим какво ще предприемем на следващия ден. През тази нощ повечето от нас не мигнаха и бодърстваха на площада на Кахамарка, взрени в лагерните огньове на индианската войска, които бяха толкова много и толкова близо един до друг, че изглеждаха като безбройните звезди, отрупали нощното небе. Тази нощ нямаше разграничения между офицери и войници, между пехотинци и кавалеристи. Всеки бе нащрек в пълно бойно снаряжение. Същото вършеше и нашият добър стар губернатор, който обикаляше и окуражаваше хората. Брат му, Ернандо Писаро, изчисли, че броят на индианците е около 40 000, но той всъщност ни поизлъга, за да не губим смелост, тъй като те в действителност бяха над 80 000.

На другата сутрин пристигна пратеник от лагера на Атауалпа и губернаторът му каза: „Предай на твоя господар, че е добре дошъл при нас по всяко време. Когато и да дойде, аз ще го посрещна като свой приятел и брат. Нека дойде час по-скоро, защото изгарям от желание да се видя с него. Уверявам го, че нищо лошо или нередно няма да му се случи тук.“ Губернаторът скри воините около площада на Кахамарка, като раздели конницата на два отряда, единия от които повери на брат си Ернандо Писаро, а другия — на Ернандо де Сото. По същия начин раздели и пехотата, като едната част пое самият той, а другата повери на брат си Хуан Писаро. Същевременно заповяда на Педро де Кандия да отиде с няколко пехотинци и тръбачи в малкото укрепление над площада и да заеме в него позиции с едно малко оръдие 12 12 И по-точно фалконет , вид малокалибрен бронзов топ. — Б.пр. . Уговорката бе такава: щом всички индианци, заедно с Атауалпа, излязат на площада, по даден от губернатора знак хората на Кандия ще започнат да стрелят с оръдието и ще надуят тръбите, а при този звук кавалерията ще изскочи от големия двор, където дотогава ще дебне в засада.