Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

И така, защо Писаро е пленил Атауалпа, а не обратното? Военното превъзходство на Писаро се е изразявало в стоманените мечове на испанците, както и в стоманените им брони, огнестрелните оръжия и конете. На всичко това воините на Атауалпа, които не са разполагали с ездитни животни, са можели да противопоставят само каменни, бронзови или дървени пръти, боздугани и брадвички, наред с прашки и подплатени „ризници“. Същата непропорционалност (в екипировката) се е оказала решаваща и в безброй други сблъсъци между европейци и коренни американци (а и други народи).

Единствените индиански народи, устоявали в продължение на векове на европейските завоеватели, са тези, които са успели да компенсират военното превъзходство на последните, като са се сдобили с коне и огнестрелни оръжия и са се научили да боравят с тях. В съзнанието на средния бял американец думата „индианец“ най-често извиква образа на яхналия мустанг прериен воин, който размахва карабина — като сиуксите, избили до крак кавалеристите на генерал Къстър в знаменитата битка край Литъл Биг Хорн през 1876 г. Ние лесно забравяме, че поне в началото конете и пушките са били нещо напълно непознато за коренните американци. Но пък благодарение на тях прерийните индианци от Северна Америка, арауканите от Северно Чили и племената от аржентинските пампаси са се съпротивлявали срещу белите нашественици много по-дълго от всеки друг индиански народ и са отстъпили едва след като белите правителства са предприели срещу тях мащабни военни операции през 70-те и 80-те години на XIX в.

Днес ни е трудно да приемем факта, че конкистадорите действително са имали смазващо военно превъзходство. В споменатата „битка“ при Кахамарка 168 испанци разгромяват една 500 пъти по-голяма индианска армия, избивайки хиляди от противниците си, без те самите да изгубят и един войник. И тази ситуация се е повтаряла многократно — ако съдим по другите битки на Писаро с инките, както и от разказите за завладяването на ацтекската държава от Кортес и много други кампании срещу коренните американци, било е нещо обичайно няколко десетки европейски кавалеристи да подложат на масова сеч десетки хиляди индианци. Например по време на похода, който Писаро предприема след смъртта на Атауалпа от Кахамарка до Куско, столицата на инките, стават още четири такива битки — при Хауха, Вилкасуаман, Вилкаконго и Куско. И в тези битки са участвали съответно 80, 30, 110 и 40 испански кавалеристи, като срещу тях винаги са стояли десетки хиляди индианци.

Тези победи едва ли могат да се обяснят само с помощта, която са оказали на испанците някои местни народи, или психологическото предимство, което завоевателите са получили в лицето на огнестрелните оръжия и конете, а още по-малко пък с често изтъквания от някои факт, че инките били помислили Писаро за своя завърнал се на земята бог Виракоча. Вярно е, че още след първите си успехи и Писаро, и Кортес си спечелват съюзници сред местните жители. Но повечето от тях едва ли са щели да се съюзят с испанците, ако вече не са се били убедили — както се казва, на свой гръб — в това, че съпротивата им е безсмислена и е по-добре да се присламчат към най-вероятния победител. Невижданите дотогава коне, както и стоманените и огнестрелни оръжия несъмнено са взели ума на инките в Кахамарка, но в следващите битки те вече не са били чак такава новост за индианските воини. След първоначалното си стъписване, в рамките на пет-шест години инките се вдигат на две отчаяни, масови и добре организирани въстания срещу испанците, но усилията им отново остават безрезултатни поради съкрушителното военно превъзходство на испанците.

През XVIII в. пушката вече успява да измести меча като основно оръжие на европейските нашественици — не само срещу индианците, но и срещу други коренни жители. Например през 1808 г. един британски моряк, някой си Джон Савидж, пристигнал на Фиджи, екипиран с мускети, с които си е служел… убийствено добре. И този човек с много подходящо име (Савидж = Дивак) успял еднолично да промени съотношението на силите в целия архипелаг. Сред многобройните му „подвизи“ е и този: Савидж доплавал с кануто си до някакво селце, наречено Касаво, заел позиция на по-малко от един пушечен изстрел от колибите, защитени единствено с ограда от колове, и започнал да отстрелва нищо неподозиращите жители на селото. Жертвите били толкова много, че оцелелите трупали телата им на купове, за да се скрият зад тях, а близкият поток почервенял от кръв. Уви, можем да посочим още безброй такива примери за ефекта на огнестрелните оръжия върху хора, лишени по една или друга причина от тях…