Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Само че при испанската победа над инките огнестрелните оръжия са играли второстепенна роля. Пушките по онова време (т.нар. аркебузи) са създавали доста проблеми с тежестта и стрелковите си възможности, а и Писаро е разполагал само с десетина от тях. Те действително са оказвали осезателен психологически ефект — поне в случаите, когато са успявали да произведат изстрел. Много по-важна роля са изиграли стоманените мечове, пики и кинжали, които са били достатъчно остри, за да пробождат безотказно тънките ризници на индианците. Сопите, които последните са размахвали, може и да са наранявали и насинявали испанците или конете им, но много рядко са ги убивали. Стоманените брони, плетени ризници и най-вече шлемове обикновено са предлагали ефикасна защита от тези сопи, докато подплатените „доспехи“ на индианците със сигурност не са можели да ги защитят от стоманените остриета.

Огромното преимущество, което са давали конете на испанците, проличава особено ярко в разказите на очевидците. Кавалеристите са можели с лекота да надбягат индианските разузнавачи, преди последните да предупредят основните части след тях, а и винаги са можели да връхлетят и посекат своите пеши противници, независимо от техния брой. Шокът от вида на препускащия кон, неговата маневреност, силата на устрема му, а и височината му, която също е давала огромни преимущества на ездача, са били достатъчни, за да оставят пешите индианци почти напълно безпомощни на открито пространство. И този ефект не се е дължал само на ужаса, който са изпитвали противниците им, виждащи за първи път коне. По време на голямото въстание от 1536 г. инките вече са знаели как да се противопоставят най-добре на кавалеристите, като са ги причаквали в тесни проходи и са ги избивали в суматохата. Но подобно на всички пеши воини, инките никога не са можели да отблъснат кавалерийска атака на открито поле. Когато Кисо Юпанки, най-способният пълководец на инкския император Манко, наследника на Атауалпа, обсадил испанците в Лима през същата година и се опитал да щурмува града, само два кавалерийски ескадрона били достатъчни, за да разпръснат далеч по-многобройните индиански части в равнината, да убият още при първата схватка Кисо и неговия щаб и да обърнат в отстъпление цялата му армия. Друга подобна атака, този път осъществена от 26 конници, разпръснала войската на самия Манко, когато той обсадил Куско.

Трансформацията на военното дело с въвеждането на конете е започнала с тяхното опитомяване около 4000 г. пр.Хр., в степите на север от Черно море. Конете са давали възможност на собствениците им да преодоляват далеч по-големи разстояния, да нападат изневиделица и да избягат преди противникът им да събере по-внушителни сили. Ролята, която са изиграли в Кахамарка, красноречиво показва достойнствата на това „оръжие“. И то ги е запазило в продължение на шест хилядолетия, до началото на XX в., и е било прилагано с еднакъв успех на всички други континенти. Кавалерията доминира във военното дело чак до Първата световна война, когато настъпва и нейният залез. С оглед на тези преимущества, с които са разполагали испанците — коне и стомана срещу пеши противници, не разполагащи с метални оръжия, — едва ли трябва да ни изненадва фактът, че испанците най-редовно са печелили битките срещу далеч по-многобройни врагове.

Защо му е трябвало на Атауалпа да идва в Кахамарка? Атауалпа и войската му са дошли в Кахамарка, защото току-що са удържали решителна победа в гражданската война, разделила на две империята на инките и по този начин направила я уязвима. Писаро светкавично преценил ситуацията и се възползвал максимално от нея. Колкото до причината за гражданската война, това е била епидемията от вариола, която плъзнала сред южноамериканските индианци след пристигането на първите испански заселници в Панама и Колумбия и впоследствие покосила самия император Уайна Капак и почти целия му двор около 1526 г., че дори и посочения от него приемник, Нинан Куючи. На свой ред смъртта на тези двама императори станала повод за ожесточена борба за трона между Атауалпа и неговия полубрат Уаскар. Тоест, ако не е била епидемията, испанците са щели да се изправят пред една монолитна и единна империя.

Ето как появата на Атауалпа в Кахамарка илюстрира един от ключовите фактори в световната история: заболяванията, които се предават на народи, лишени от имунитет, от нашественици, които вече са си изградили такъв. Вариолата, дребната шарка, грипът, тифът, бубонната чума и други заразни болести, ендемични в Европа, са били ключов фактор при европейските завоевания, тъй като са били гибелни за хората на другите континенти. Например една епидемия от вариола нанася непоправими щети на ацтеките след неуспешната първа испанска атака на Теночтитлан през 1520 г., като сред нейните жертви е и Куитлауак, императорът, който за кратко наследява трона на Монтесума. И в двете Америки болестите, пренесени от европейците и предавани от племе на племе, още преди да се появят самите европейци, са станали причина за смъртта на почти 95% от тогавашното им население. По същата причина в края на XVI в. изчезват най-гъсто населените и най-добре организирани общества в Северна Америка — племената в басейна на Мисисипи, и то още преди появата на първите европейски заселници. Скоро след като британците основават поселище в Сидни през 1788 г., избухва и първата епидемия, която намалява десетократно броя на местните аборигени. Печално известен е и аналогичният пример от района на Тихия океан, когато шепата корабокрушенци от „Арго“ причиняват през 1806 г. опустошителна епидемия на архипелага Фиджи. Подобни епидемии са белязали с мрачни краски и историята на Тонга, Хаваите и много други тихоокеански острови.