Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Складирането на хранителните излишъци, събирани с данъци, е дало възможност и за появата на други тесни специалисти, освен царете и администраторите. От много съществено значение за бъдещите завоевания е бил фактът, че тези запаси са можели вече да изхранват и професионални воини. Всъщност това е и решаващият фактор за победата на британските войски над добре въоръжените маори в Нова Зеландия. Маорите са постигнали и някои блестящи победи, но само временно, тъй като не са били в състояние да поддържат постоянна армия и накрая са били пометени от осемнайсетте хиляди професионални британски войници. Със складираните хранителни продукти е ставало възможно и поддържането на специално жреческо съсловие, което пък е осигурявало нужната религиозна мотивация за завоевателните войни. Наред с жреците са се появили и занаятчии, специализирани в обработката на метали, които са изработвали мечове, а след време огнестрелни оръжия и други технологични средства, както и писари, които пък са съхранявали много по-акуратно и в по-големи количества информацията, която дотогава е трябвало да се запаметява.

До този момент изтъкнах прякото и косвено значение на посевите и добитъка като хранителни ресурси. Но те имат и други приложения — например да ни осигуряват топлина и най-различни ценни материали. Както знаем, посевите и домашните животни предлагат естествени суровини за изработването на облекла, завивки, мрежи и въжета. По-важните земеделски средища са отглеждали не само хранителни, но и влакнодайни култури (най-вече памук, лен и коноп). Някои домашни животни също са изпълнявали подобна функция — тук особено важна роля е играла въ̀лната, стригана от овцете, козите, ламите и алпаките, както и коприната, изплитана от копринените буби. Животинските кости също са били важна суровина, особено за художниците от неолита, които още не са владеели металургията. Прясно одраните кравешки кожи са били подлагани на допълнителна обработка, за да се превърнат в някои по-сложни продукти. Едно от най-рано култивираните растения в двете Америки никога не е било отглеждано с кулинарна цел — това е кратуната, която най-често е служела като контейнер за течности.

Едрите опитомени бозайници по-нататък предизвикват истинска революция в човешкото общество, тъй като се превръщат в негово основно превозно средство чак до появата на влаковете през XIX в. Дотогава полезният товар, който хората са пренасяли по суша, е падал върху собствените им плещи. С едрия добитък положението се променя: за първи път в човешката история става възможно да се пренасят бързо и на големи разстояния тежки товари в по-големи количества, а не на последно място и хора. Като ездитни животни са били използвани конят, магарето, якът, еленът и камилата (едногърба и двугърба). С тези пет вида, към които следва да добавим и ламата, са били пренасяни и товари. Кравите и конете са били впрягани в каруци, а в Арктика елените и кучетата са влачели шейни. В по-голямата част на Евразия конят се превръща в основно превозно средство, особено при по-големи разстояния. Трите вида опитомени камили (едногърбата, двугърбата и ламата) са изпълнявали сходна роля съответно в Северна Африка, Арабския полуостров, Централна Азия и Андите.

Едно от по-сериозните последствия от култивирането на растения и животни, имащо и пряко отношение към завоевателните войни — това, разбира се, са евразийските коне, изпълнявали функциите на днешните бронирани джипове и танкове „Шърман“ във военните конфликти на този континент. Както споменах в Глава III, именно те са позволили на Кортес и Писаро да разгромят, начело на шепа авантюристи, две могъщи империи ацтекската и инкската. Но и в много по-ранни времена (около 1000 г. пр.Хр.), когато още не са били измислени седлата, конете са били най-съществената предпоставка за военната експанзия на запад, осъществена от говорещите индоевропейски езици народи, живели в днешна Украйна. С течение на времето техните езици са изместили всички по-ранни западноевропейски езици с изключение на баския. Когато по-късно започнали да впрягат и конете, конните колесници (създадени около 1800 г. пр.Хр.) са предизвикали още една революция във военното дело в района на Близкия изток, Средиземноморието и Китай. Например през 1674 г. пр.Хр. конете са позволили на един чуждоземен народ, хиксосите, да завладеят тогава неразполагалия с коне Египет и дори да установят своя фараонска династия.