Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Третото допълнение към посланието, което ПВС отправи към съвременния свят, за мен бе и най-неочаквано. Скоро след публикуването й, книгата получи похвала не от кого да е, а от самия Бил Гейтс, а аз бях затрупан с писма от най-различни бизнесмени и икономисти, които ми посочваха възможните паралели между историята на различните човешки общества, разгледани в ПВС , и тази на различните „групи“ (и „групировки“) в света на бизнеса. Тази кореспонденция повдигаше и ред щекотливи въпроси, свързани с управлението на всяко икономическо предприятие. Как е най-добре да се организират човешките групи, организации и делови начинания, за да се постигне максимален ефект в производителността, изобретателността и общото благосъстояние? Трябва ли вашата „група“ да следва винаги централните указания (дори и това да е откровен диктат), или е по-добре да няма точно определен лидер, дори и с риск от анархия? Трябва ли целият персонал да бъде организиран в рамките на една-единствена група или да бъде разбит на по-голям или по-малък брой различни групи? Трябва ли да поддържате открита комуникацията между тези „групи“ или е по-целесъобразно да ги обграждате с тайнственост? Трябва ли да издигате защитни (тарифни) бариери срещу околния свят или е по-добре да изложите своя бизнес на рисковете на свободната конкуренция?

Подобни въпроси възникват на най-различни нива и при най-различни типове групи. Те важат също и за държавната организация. Спомнете си само вечните спорове за най-добрата форма на управление — дали това е откритата диктатура, федералната система или анархията, при която всеки прави, каквото си иска. Но тези въпроси касаят и организацията на различните компании в рамките на един и същ отрасъл. Как да си обясним факта, че напоследък „Майкрософт“ жъне огромни успехи, а „Ай Би Ем“, която навремето процъфтяваше, започна драстично да изостава? (Вярно е, че тя взе мерки и вече възвръща някои от предишните си позиции.) Как да си обясним различния успех на различните промишлени зони? Аз например съм израснал в Бостън. По мое време промишлената зона на този град, известна като „Route 128“, заемаше челни позиции в света, ако говорим за научни открития и творческо въображение. Но славата й отдавна е останала в миналото — днес център на научните нововъведения е Силиконовата долина. Връзките между отделните браншове в Силиконовата долина и тези в бостънския „Route 128“ са от доста различен характер, което вероятно обяснява и най-добре тяхната доста различна съдба.

Да си припомним и тази често обсъждана тема — различната производителност на различните държавни икономики, например на Япония, Съединените щати, Франция и Германия. Но с различна производителност са и различните икономически отрасли във всяка от тези страни. Например стоманодобивната индустрия в Корея е също толкова ефективна, колкото и нашата, но всички останали корейски отрасли изостават от американските си конкуренти. Дали пък не е така, защото са и организирани по различен начин?…

Очевидно тези обществено-икономически различия зависят (поне донякъде) и от индивидуалния фактор. Например успехите на „Майкрософт“ със сигурност имат нещо общо с личните качества и талант на Бил Гейтс. Каквито и корпоративни стратегии да е прилагала, „Майкрософт“ едва ли е щяла да постигне същите успехи, ако лидерът й не притежаваше тези качества. Но дори и всеки член на групата да има несъмнени достойнства, това пак не отменя въпроса за нейната организация.

Сравнението между Китай, Индийския полуостров и Европа, което направих в епилога на ПВС , като че ли подсказваше и търсения отговор. Ставаше дума за технологическите нововъведения. Както и в предишния раздел, аз изказах мнението, че конкуренцията между отделните политически единици в географски разединената Европа е стимулирала нововъведенията, докато липсата на такава конкуренция ги е забавяла в „монолитния“ и единен Китай. Означава ли това обаче, че по-голямата политическа разединеност винаги се отразява благотворно на технологическия прогрес? Най-вероятно не, защото от географска гледна точка Индия е дори по-разединена и от Европа, но едва ли някога я е изпреварвала в технологиите. Горното ми помогна да внеса някои уточнения в своето „Правило на оптималната фрагментация“. Всъщност новото набира най-голяма скорост в общества, които са постигнали оптималната междинна степен на фрагментация, защото прекаленото „единство“ и прекалената „разединеност“ биха предизвикали еднакво негативен ефект.