Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Тези и някои други открития обогатиха с нови и неподозирани (поне за мен) детайли нашите представи за начина, по който земеделието е стимулирало появата на по-сложно структурирани общества в древния свят. Но най-сериозен напредък бе осъществен по някои теми, на които се бях спирал само мимоходом в моята книга. След публикацията й аз станах обект на хиляди статии, телефонни обаждания, имейли и пространни беседи, в които хората ми обясняваха какви паралели (или контрасти) са забелязали между описаните от мен процеси в древността и тези в съвременния свят, с които пък те се занимават. Общо взето, тези „разкрития“ се въртяха около четири теми: печално известният пример с новозеландските „Мускетни войни“, вечният въпрос: „Защо Европа, а не Китай?“, някои детайли, свързани с конкуренцията между отделните общества в древния свят, и разбира се най-вече това — доколко смислен е отговорът, който ПВС дава на въпроса „Защо някои днешни общества са богати, а други — не?“…

През 1996 г. аз отделих само един абзац (в Глава XIII) на онзи странен феномен от новозеландската история, известен като „Мускетните войни“, с който исках да илюстрирам начина, по който се разпространяват най-мощните нови технологии. Ставаше дума за една доста комплицирана и слабо проучена серия от междуплеменни конфликти, бушували сред маорите, или коренното население на Нова Зеландия, в периода от 1818 до началото на 30-те години — и благодарение на които европейските пушки са се разпространили сред общества, които дотогава са воювали с каменни и дървени оръжия. Оттогава насам се появиха още две книги, които значително обогатиха нашите познания за този хаотичен период от новозеландската история, поставиха го в по-широк контекст и така осветлиха още по-ясно връзката му с основната тема на ПВС .

В началото на XIX в. европейски търговци, мисионери и китоловци започват редовно да посещават Нова Зеландия, заселена шест века преди това от полинезийски земеделци и рибари, известни под събирателното „маори“. Първите европейски визити са били концентрирани в най-северния край на страната. Местните маори, които осъществили най-рано контакт с европейците, първи се сдобили и с мускети, което им давало огромно военно преимущество пред другите племена. И те начаса се възползвали от него, за да си разчистят сметките със своите съседи, които били техни традиционни врагове. Но мускетите им позволявали да приложат и една съвсем нова тактика — далечни набези срещу племена, живеещи на стотици мили от тях, като целта била да се сдобиват с роби и… престиж.

Но имало и още нещо, не по-малко важно от мускетите, което им позволявало да осъществят тези далечни набези, и това са били донесените също от европейците картофи (макар и родината им да е Южна Америка), които давали много по-високи добиви на акър обработваема земя в сравнение с традиционните за маорското земеделие батати. Именно тези не особено продуктивни батати са създавали дотогава и двете най-големи пречки пред по-далечните (и носещи по-голям престиж) набези — проблемът с изхранването на воините, отсъстващи за по-дълго време от дома си, както и свързаният с него проблем с изхранването на техните жени и деца. Именно това е карало мъжете да си стоят вкъщи и да изразходват отрицателната си енергия в отглеждането на батати. Е, картофите са успели да разкъсат този порочен кръг. Така че Мускетните войни спокойно могат да бъдат наричани и Картофените, макар и това да не звучи особено героично…

Но независимо как го определяме, тази мускетно-картофена епопея е била и изключително кръвопролитна, тъй като е покосила близо една четвърт от тогавашното маорско население. Особено големи поражения е имало, когато някое племе, разполагащо с много мускети (и картофи!), е атакувало друго, при което тези неща са били кът, ако изобщо ги е имало. А тези, които не са се сдобили своевременно с тях, са били постигнати от една доста незавидна съдба — някои племена са били изтребени до крак още преди да усетят какво им липсва, което пък е принуждавало останалите да се втурнат да търсят мускети (и картофи!) и така постепенно е било възстановено и равновесието на силите. Епизод от същите войни е и покоряването и последвалият геноцид над мориорите от страна на маорските нашественици, за които споменах в Глава II.

Мускетно-картофените войни са нагледна илюстрация и на основния исторически процес, протичал през последните тринайсет хилядолетия. Човешките групи, разполагащи с пушки, вируси и стомана (или съответните по-ранни технологически и военни нововъведения), са се разпростирали за сметка на останалите, като са ги измествали от земите им или пък заедно са се възползвали от предимствата на по-добрите технологии и оръжия. По-новата история изобилства с такива примери, когато европейската експанзия обхваща всички други континенти. На много места обаче коренните жители така и не са имали шанс да се сдобият с пушки и са били изправяни пред дилемата да изгубят живота или свободата си. Затова пък Япония е успяла да се сдобие с огнестрелни оръжия (в интерес на истината — за втори път) и не само е запазила независимостта си, но след половин век е съкрушила и една от европейските свръхсили в Руско-японската война от 1904–1905 г. За сведение прерийните индианци, южноамериканските араукани, новозеландските маори и етиопците също са се сдобили с пушки и са успявали да задържат за известно време устрема на европейските нашественици, но в крайна сметка са били разгромени. Днес страните от Третия свят правят всичко възможно да се изравнят с тези от Първия, като си набавят най-новите оръжейни и земеделски технологии. До подобна дифузия, свързана с конкуренцията между човешките групи, вероятно се е стигало многократно и на най-различни места през последните десет хилядолетия.