Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Да започнем с айнския — един език, който, доколкото ни е известно, днес се говори само от айните, населяващи най-северния японски остров, Хокайдо. Това би могло да означава, че на някакъв подобен език са говорели и древните джомонски жители на Хокайдо, но не и тези на Кюшю (независимо, че попадат под същия знаменател). Не бива да забравяме, че от най-южния край на Кюшю до най-северния на Хокайдо се простират близо хиляда и петстотин мили. От археологията знаем, че през въпросната епоха на Японските острови е съществувало огромно регионално разнообразие в начините на живот и керамичните технологии и архипелагът никога не е бил политически унифициран. През тези десет хилядолетия на самостоятелно съществуване джомонските хора би трябвало да са развили и не малки езикови различия, да не говорим, че езиците им може би са се различавали още преди 12 000 години, когато предците им са пристигнали тук по двете земни ивици, свързвали Япония с днешна Русия и Корея, за което свидетелстват и археологическите данни.

Истината е, че много японски топоними в Хокайдо и Северен Хоншю съдържат айнските думи за „река“ ( най или бецу ) или „нос“ ( шири ), но в по-южните части на страната не се откриват никакви следи от айнско влияние. Това чисто и просто означава, че първите яйойски (и японски) заселници в тези земи са възприели част от местните джомонски названия — по същия начин, както и белите американци са заимствали топоними от индианците (спомнете си само такива типично „американски“ имена като Масачузетс, Мисисипи и т.н.), но затова пък айнският (или по-скоро праайнският) се е говорел само в най-северните части на страната. По-вероятно е езикът, на който са говорели джомонските жители на Кюшю, да е бил от австронезийското езиково семейство, към което спадат полинезийските и индонезийските, както и тези на тайванските аборигени (вж. Глава XVI). Според много езиковеди японският също е изпитал известно влияние от австронезийските езици, тъй като и в двата случая се наблюдава предпочитание към т.нар. отворени срички (след съгласната винаги има гласна, както в „Хи-ро-хи-то“). Знаем също, че древните тайванци са били големи мореплаватели и са преодолявали огромни разстояния на юг, изток и запад; възможно е някои от тях да са поели и на север, към Кюшю.

С други думи, съвременният айнски език от Хокайдо не може да ни служи като модел, за да си представим и древния джомонски език, говорен на Кюшю. На същите основания и съвременният корейски едва ли ще ни помогне да разберем какъв език са говорели някогашните корейски имигранти в началото на яйойския преход. Например до момента, в който се е обединила политически (676 г.), Корея се е състояла от три отделни царства 47 47 И трите държави (Шила, Пекче и Когурьо) са възникнали през IV в. И почти непрекъснато са воювали помежду си. В началото надмощие е имало Когурьо, но през втората половина на VII в. Шила, която доскоро е била най-изостанала (и най-късно приела будизма) успява с помощта на Китай да разгроми противниците си и обединява страната. — Б.пр. . Съвременният корейски всъщност е произлязъл от езика, говорен в царство Шила, което е надделяло над съперниците си и е включило земите им в своите граници, но затова пък не е имало по-тесни контакти с Япония през предишните столетия. В най-древните корейски хроники пише, че в различните царства са се говорили и различни езици. Знаем съвсем малко неща за езиците на победените царства, но няколкото съхранили се думи от този, който се е говорел в едно от тях (Когурьо) демонстрират много по-големи прилики със съответните понятия в старояпонския, отколкото с тези в съвременния корейски. И въпросните (пра)корейски езици вероятно са били още по-различни през V в. пр.Хр., когато не ги е имало дори и тези три царства. Аз лично подозирам, че този корейски език, който е бил пренесен в Япония през въпросното столетие, е бил доста по-различен от езика на Шила, от който е произлязъл и съвременният корейски. Тоест фактът, че днешните корейци и японци си приличат по-скоро на външен вид и гени, но не и с езиците си, не бива чак толкова да ни изненадва.

Този извод едва ли ще се посрещне много радушно в Япония и Корея поради взаимната неприязън, която (поне през последните столетия) тези два народа питаят един към друг. Това важи с особена сила за корейците, но вече стана дума за причините. Подобно на евреите и арабите, корейците и японците са народи, между които съществува кръвна връзка, но така и не могат да отхвърлят оковите на традиционната омраза. А омразата (независимо дали традиционна или не) е еднакво деструктивна и в Далечния, и в Близкия изток. Колкото и да не желаят да го приемат, те са като братя-близнаци, преминали през едни и същи години на формиране. И политическото бъдеще на Източна Азия зависи до голяма степен и от това — дали те ще успеят да преоткрият своята древна връзка…