Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Според първата джомонските ловци-събирачи постепенно са еволюирали и са се превърнали в днешните японци. И тъй като от хилядолетия са живеели в постоянни селища, те не са имали проблеми с усвояването на земеделието. Тоест по време на яйойския преход не се е случило нищо по-съществено — ако изключим дребната подробност, че джомонските земеделци са се сдобили с някои по-издръжливи на студ сортове ориз, а и с информация за иригационното земеделие, вече практикувано в Корея, което на свой ред им е позволило да произвеждат повече храни и да увеличат своя брой. Тази теория все още се подкрепя от определени японски среди, най-вече защото свежда до минимум крайно нежелания корейски принос към гените на днешните японци, а и доказва, че японската нация наистина е уникална — ако не винаги, то поне през последните 12 000 години.

Според втората теория (срещаща обясними възражения в самата Япония), яйойският преход се е изразявал в масиран приток на корейски имигранти, които са пренесли в новите земи и своите земеделски практики, култура и… гени . Вероятно Кюшю им се е сторил земен рай, тъй като е по-топъл, а и по-влажен от тяхната корейска родина, което ще рече и по-подходящ за отглеждане на ориз. Според някои оценки яйойска Япония е приела няколко милиона имигранти от Корейския полуостров, което на практика анулира почти изцяло генетичния принос на джомонците (последните са били едва 75 000 в навечерието на тези събития). Но ако е така, тогава днешните японци са всъщност потомци на древни корейци и през последните две хилядолетия просто са модифицирали културата на своите прадеди…

Последната теория също приема, че е имало имиграция от Корейския полуостров, но не и че е била масирана . Просто изключително продуктивното земеделие е позволило дори и на тези относително малко имигранти да се възпроизвеждат много по-бързо от джомонските ловци-събирачи и впоследствие да ги надвишат по брой. Ако приемем, че в Кюшю са пристигнали примерно пет хиляди корейци и са започнали да отглеждат ориз, който вирее отлично по тези краища, това означава, че те са можели да изхранват без особени проблеми децата си и да увеличават броя си, дори да е само с 1% годишно. Имайте предвид, че този процент е доста висок като за ловци-събирачи, но лесно се постига от земеделци: например днес населението на Кения се увеличава с 4,5% годишно. За седем века броят на потомците на тези пет хиляди имигранти би трябвало да е достигнал пет милиона, тоест те буквално са залели коренното население. И тази теория, подобно на предишната, приема, че японците са всъщност „леко модифицирани“ корейци, но поне не твърди, че за целта се е наложило те да емигрират масово на Японските острови.

В света е имало много такива миграции, така че според мен втората и третата теория звучат по-правдоподобно от първата. През последните дванайсет хилядолетия земеделието е възникнало най-малкото на девет различни места на Земята: Китай, Плодородният полумесец и още някои. Преди тази дата абсолютно всеки човек на Земята е бил ловец-събирач; днес всички сме земеделци (или поне те ни изхранват). И земеделието се е разпространило от тези няколко първоначални средища не защото навсякъде другаде хората са били преминали към уседнал бит и е било някак си неудобно да се занимаваш с лов и събирачество. Напротив, ловците-събирачи по принцип са консервативно устроени, а и нямаме особени основания да смятаме, че хората, обитавали Японските острови през този период (от XI хилядолетие до V в. пр.Хр.) са били по-отворени за новите идеи. Всъщност земеделието е заменило лова и събирачеството по една съвсем проста причина: земеделците са били не само повече на брой от ловците, но и са развивали по-ефикасни технологии, вследствие на което са избивали себеподобните си или са ги изтласквали в най-неплодородните участъци. По този начин, но през модерната епоха, европейските фермери са изместили северноамериканските индианци, австралийските аборигени и саните в Южна Африка. По същия начин праисторическите земеделци са изместили праисторическите ловци в Европа, Югоизточна Азия и Индонезия. И ако приемем, че основното им предимство пред завареното население е било съвсем скромно и се е изразявало в по-добре оформените каменни сечива, то това означава, че тези корейски имигранти от V в. пр.Хр. са били взели доста солидна преднина, тъй като сечивата им са били метални и вече са имали развито интензивно земеделие .