Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

На първо време яйойските метални сечива са били внасяни в огромни количества от Корея, но след няколко века е възникнало и местно производство. Също няколко века са били необходими на яйойска Япония, за да демонстрира и първите признаци на социално разслоение, особено отчетливи в некрополите. Някъде към края на миналата ера хората са започнали да заделят части от гробищата си за представителите на вече формиращия се елит, в чиито „последни домове“ се откриват и някои луксозни артикули, внесени от Китай — изящни накити от нефрит и бронзови огледала. Тъй като демографският взрив е продължил и през следващите векове, в кратки срокове са били усвоени всички тресавища и полета, подходящи за поливно земеделие, затова и днешните археолози все по-често се натъкват на следи от военни действия. Рязко се е увеличило производството на върхове за стрели, около селищата са започнали да издигат защитни насипи, а в некрополите нараства броят на онези, които са намерили смъртта си на бойното поле. И тези находки се съгласуват с онова, което пише и в китайските хроники за „страната Уа“, раздробена на стотици безспирно воюващи помежду си „княжества“.

През периода Кофун (III-VI в.) ситуацията се е променила — археологическите данни, както и описанията в хрониките от по-късно време ни дават основания, макар и с известни уговорки, да предположим, че Япония вече е била на път да постигне политическо единство (под името Ямато). Например дотогава гробниците на елита са били малки, а архитектурният им стил е варирал според региона. В началото на III в. обаче са започнали да изникват колосални гробни могили (на японски кофун ), чиято форма от птичи поглед смътно наподобява ключалка. Първите са били издигнати в кинайския регион на остров Хоншю, след което са се разпространили из целия яйойски ареал, включително и Кюшю. А защо точно Кинай? Може би защото регионът включва някои от най-плодородните земеделски площи в Япония, на които днес се отглеждат говедата от високо ценената кобейска порода, а и там се е намирала и традиционната столица на страната, Киото (Токио поема тези функции едва през 1868 г.).

Могилите от типа кофун са дълги по 1500 стъпки и високи над сто — може би най-големите изкуствени насипи в целия древен свят 45 45 Например гробницата на император Нинтоку (V в.) превъзхожда по площ Хеопсовата пирамида. — Б.пр. . Очевидно е, че за издигането им е била нужна внушителна работна сила, а и стилът им в цялата страна е еднакъв, което ни дава основания да предположим, че по това време предводителите вече са разполагали с респектираща власт. Самият факт, че са били в състояние да организират такива големи човешки маси, подсказва, че е била постигната някаква унификация. Част от кофуните са разкопани от археолозите и съдържат особено богати гробни дарове, но разкопките в най-големите все още са забранени, защото се смята — вече стана дума за това, — че съхраняват останките на императорските предци и на тях се гледа не като на археологически, а като на сакрални обекти. Всички тези следи от политическа централизация се съгласуват и с онова, което откриваме в по-късните японски и корейски хроники за императорите от периода Кофун. За този период е характерно масираното корейско влияние и в случая не е толкова важно дали е било упражнявано вследствие на някаква корейска инвазия в Япония (както смятат корейските учени) или на японска в Корея (както пък смятат японските им колеги). По-същественото е, че по този начин азиатският материк е предал на Япония будизма, писмеността и конната езда, а също и някои нови грънчарски и металургични технологии.

Със съставянето на първата японска хроника през 712 г. (в която митологичното се преплита с описания на реални събития), Япония най-сетне е попаднала в светлината на историята. Ако говорим конкретно за тази година, то хората, които тогава са населявали Япония, несъмнено са били японци , защото от техния език (известен в науката като старояпонски) е произлязъл и съвременният японски език. На японския престол днес седи император Акихито, който се смята за пряк потомък (и по-точно осемдесет и втори по ред) на онзи император, по чиято заповед е съставена и първата хроника от 712 г. Традицията го сочи и за 125-ия потомък на Джимму — същият онзи легендарен първи император, който е бил и правнук не на коя да е, а на самата богиня на слънцето Аматерасу.

Японската култура е претърпяла далеч по-радикални промени през седемте столетия на периода Яйой 46 46 Според повечето учени продължил от III в. пр.Хр. до III в. — Б.пр. , отколкото през всичките десет хилядолетия на Джомон. Този рязък преход от стабилност към радикални трансформации е и едно от най-впечатляващите явления в японската история. Очевидно през този трети век от миналата ера се е случило нещо съдбовно. Но какво? И какви всъщност са били предците на днешните японци — джомонци, яйойци или пък някаква смес и от двете култури? През периода Яйой населението на японските острови е започнало да се увеличава с шеметно темпо — от порядъка на 70% и повече. Каква би могла да е причината за това? В науката са лансирани три различни хипотези, споровете около които не стихват и до днес.