Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Как са се препитавали тези джомонски хора? Разполагаме с достатъчно красноречиви свидетелства — сметищата, които са оставили след себе си в стотиците хиляди археологически обекти, както и огромните купове раковини, срещащи се в цяла Япония. Оказва се, че тези ловци-събирачи (и рибари) са се хранели по един доста разнообразен и същевременно балансиран начин, за който днешните диетолози могат само да мечтаят.

Едно от основните им ястия са били черупчестите 44 44 Или „с вдървеняла обвивка“, както биха се изразили някои специалисти… — Б.пр. плодове, най-вече обикновените кестени и орехите, към които са добавяли конските кестени и жълъдите, прочистени от горчиви токсини. Беряли са ги наесен, и то в огромни количества, които през зимата са съхранявали в подземни хамбари, дълбоки шест и широки също шест стъпки. Сред останалите растителни храни са боровинките, ягодите и подобните им, а също така и най-различни плодове, семена, листа, кълнове, луковици, грудки и коренчета. Достатъчно е да кажем, че археолозите, които са си направили труда да се поровят в джомонските боклуци, са идентифицирали 64 вида ядивни растения.

И тогава, както и сега обитателите на Японските острови са били едни от най-големите консуматори на риба в света. Ловели са с костени харпуни риба-тон в открития океан или са издебвали морските костенурки в плитчините, където са ги довършвали с тояги и копия (както впрочем постъпват и днешните им потомци); подобна е била процедурата и с тюлените по плажовете, а в реките са биели сьомга. В мрежите и язовете им са се хващали и най-различни други твари, понякога и на въдичарските куки, издялани от еленски рога. Гмуркали са се в морето, за да ловят раци, скариди и водорасли, но най-вероятно са предпочитали да изчакат отлива, за да ги съберат направо от брега. Между другото, по джомонските скелети често се среща и една аномалия, наричана от патолозите аудиторна екзостоза — костен израстък в ушната област, с какъвто понякога се сдобиват и съвременните водолази.

Джомонските хора са редували гмурканията с лов в горите. Най-често тяхна плячка са ставали глиганите и елените, след които са се нареждали планинските кози и мечките. Примамвали са ги в специално изкопани ями, отстрелвали са ги с лъкове и стрели или пък са ги преследвали с кучета. От същата ранна епоха датират и свинските кости, откривани на някои крайбрежни островчета, където никога не е имало диви свине, което кара някои учени да предположат, че джомонците може би са експериментирали и в сферата на свиневъдството.

Най-спорният въпрос за поминъка на тези хора е свързан със земеделието. Техните поселения често съдържат остатъци от ядивни растения, характерни за японската флора и днес повсеместно отглеждани като земеделски култури — например адзуки, мунг и някои разновидности на просото. Те обаче не демонстрират онези морфологически особености, които отличават посевите от дивите им предци, затова не може да се каже със сигурност дали са ги събирали в горите или вече са ги били култивирали. Наред с тях се откриват и остатъци от други ядивни или просто полезни растения, които обаче не са характерни за местната флора и най-вероятно са били донесени от азиатския материк — например елда, пъпеш, кратуна, коноп и шисо (днес използвано като подправка за бифтеци). След 1200 г. пр.Хр., т.е. когато настъпва залезът на джомонската епоха, са започнали да се мяркат и някои от основните житни растения на Източна Азия — оризът, ечемикът, класицата и метлицата. Този факт ни навежда на мисълта, че по това време джомонските хора са били пристъпили към някакъв ранен тип земеделие (вероятно „подпално“), но то по всяка вероятност не е било обичайна практика и не се е отразявало съществено на тяхното меню.

Дано читателят не е останал с впечатлението, че всяка от изброените храни е била консумира на повсеместно в тогавашна Япония. Да, в гъстите гори в северните й части запасяването с плодове е било не по-малко важно за оцеляването от лова на тюлени и морския риболов. В по-бедния на такива ресурси югозапад обаче по-съществена роля са играели раците и скаридите. Но дори и при това положение джомонската диета (включително и индивидуалната) навсякъде е била доста разнообразна. Например, ако съдим по остатъците от храни в сметищата, джомонските домакини са замесвали брашно от кестени и орехи и са готвели висококалорични манджи от глиганско и еленско месо, кръв и птичи яйца, а когато техните съпрузи са ходели на лов в горите, са похапвали на крак по някой праисторически „бургер“ с високо съдържание на протеини. На огнищата на айнските ловци от по-ново време винаги са къкрели гърнета, в които те са пускали всичко съестно, на което са попадали. Най-вероятно това са правели и техните джомонски предци, живели по същите земи и имали достъп до същите храни.