Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Днес по-голямата част от Япония и Източна Азия е заобиколена от плитки морета. Това предполага, че тези протоци са се превърнали в провлаци през Ледниковата епоха, когато една част от морската вода е замръзнала в ледници, а моретата са спаднали с 500 фута под сегашното си равнище. В онези времена най-северният японски остров, Хокайдо, е бил свързан с азиатския материк с ивица суша, на мястото на днешния остров Сахалин, а най-южният, Кюшю, е бил свързан по същия начин с Корея — там, където сега е Корейският проток (или Цушима за японците). И четирите главни острова са били свързани по суша, а една не малка част от днешното Жълто и Източнокитайско море са били част от континентален Китай. Затова не бива да ни изненадва фактът, че бозайниците, преминали по тези „мостове“ в Япония, включват не само предците на днешните японски мечки и маймуни, но и праисторическите хора — говорим все пак за времена, когато лодките още не са били изобретени. Ако съдим по каменните сечива, човешкият крак е стъпил тук поне преди половин милион години. Най-старите каменни сечива от Северна Япония напомнят тези от Сибир и Северен Китай, но тези от южните й части напомнят намерените в Корея и Южен Китай, което подсказва, че са били използвани и двата околни маршрута, северния и южния.

През Ледниковата епоха Япония явно не е била най-доброто място за живеене. Макар и да си е спестила ледниците, сковали навремето Британия и Канада, Япония е била една доста мразовита и суха земя, покрита с иглолистни и брезови гори, и не е била особено благосклонна към своите човешки обитатели. На фона на тези препятствия още повече изпъкват постиженията на японските прадеди. Например още преди 30 000 години тези хора са боравели с действително остри , а не просто нащърбени сечива (да не говорим пък за шлифованите правоъгълни топори от периода Джомон), тоест те са едни от първите в света, които са усвоили тези тънкости. За сравнение британските археолози определят появата на такива сечива на техните острови като „огромна крачка напред“ и едно от най-съществените различия между неолита и палеолита. Проблемът е, че те са се появили на британските острови едва преди седем хилядолетия, тоест след въвеждането на земеделието.

Преди тринайсет хилядолетия, когато ледниците са се разтопили по целия свят, условията в Япония рязко са се подобрили — поне от човешка гледна точка. Температурите и влажността са се повишили, с което възпроизводството на флората е достигнало днешните си високи нива, отличаващи Япония от останалите страни в умерената зона. Широколистните гори, пълни с черупчести плодове, каквито през Ледниковата епоха е имало само в Южна Япония, са плъзнали и на север, за сметка на иглолистните, с което и хората са се сдобили с далеч по-продуктивна околна среда. С повишаването на морското равнище са изчезнали провлаците, вследствие на което Япония се е откъснала от азиатския материк и се е превърнала в огромен архипелаг. Някогашните степи са били залети от плитки морета, при което се е получила и интересно начупената брегова линия с безбройните й островчета, заливи, фиорди и естуарии, предполагащи изобилие от морски храни.

Краят на Ледниковата епоха е съвпаднал и с първата от двете най-важни еволюционни промени в японската история: появата на грънчарството. За първи път в човешката история хората са се сдобили с удобни съдове за вода, и то с желаната от самите тях форма (в началото — просто конусовидна). Тази новооткрила се възможност — да подгряваш, вариш и сготвяш храната си — им е осигурила достъп до изобилни ресурси, които дотогава са били доста трудни за усвояване: например зеленчуците, които се обезводняват или направо изгарят, ако ги поставиш на открит огън; ракообразните, чиито коруби след сваряване лесно се чупят; както и някои отровни или горчиви, но така или иначе хранителни неща от рода на жълъдите и кестените, чиито токсини вече могат да бъдат неутрализирани. С такива варива е можело да се хранят малките деца, което е позволявало на майките да ги отбиват по-рано и да раждат бебетата си през по-къси интервали. Но същото е важало и за беззъбите старци, традиционните носители на информация в безписмените общества, което пък им е позволявало да живеят по-дълго. Всички тези непосредствени последствия от появата на грънчарството са довели и до същински демографски взрив, тъй като населението на японските острови е скочило от няколко хиляди на четвърт милион.