Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Разбира се, японците не са били единствените грънчари в древността — грънчарството е възниквало самостоятелно по различно време и на различни места из целия свят. Просто най-старата известна ни керамика е била създадена именно в Япония преди 12 700 години. Когато тези данни от радиовъглеродния анализ бяха оповестени през 1960 г., в първия момент дори и японските учени не можеха да повярват на очите си. В тогавашната археология битуваше мнението, че всички по-важни нововъведения са се движели от континентите към островите и по-периферните общества не са имали съществен принос към общото развитие на света. По-специално в случая с Япония учените смятаха, че Китай е бил единственият източник на културни нововъведения в цяла Източна Азия — говорим за такива неща като земеделие, писменост, металообработване и т.н. И днес, близо 40 години след оповестяването на тези открития, учените още не могат да се отърсят от „въглеродния шок“, както те го наричат в своите среди. Междувременно бяха открити и някои много-много древни керамични изделия в Китай, както и в Североизточен Сибир, край днешния Владивосток. (Имам чувството, че азиатските археолози просто са се наговорили да бият японския рекорд, а доколкото разбирам, китайците и руснаците вече са съвсем близо до целта.) Но световният рекорд засега си остава притежание на японците, защото техните находки водят с цели хилядолетия на тези от Плодородния полумесец и Европа.

Разбира се, тази закостеняла представа, че островитяните винаги се учат от превъзхождащите ги в културно отношение континентални народи, далеч не е единствената причина, поради която рекордно старата (пра)японска керамика предизвика такъв потрес в научните среди. Имаше и още нещо: оказа се, че първите японски грънчари са били и ловци-събирачи, което също бе във въпиещо противоречие с утвърдените научни представи, според които керамиката е признак за уседналост. Така де, кой номад ще вземе да мъкне и грънци, ако е тръгнал да се мести, като че ли са му малко оръжията и бебетата?! Ето защо учените смятаха, че за разлика от уседналите общества ловците-събирачи не са имали грънци и тези изделия са се появили чак след преминаването към земеделие. Но както казахме, околната среда в Япония е изключително продуктивна и затова се е оказала едно от малкото места в света, където хората са можели да се занимават и с грънчарство, без да престават да са ловци-събирачи. И тези новопридобити умения са им позволили да експлоатират още по-ефикасно богатите местни ресурси в продължение на десет хилядолетия, преди да се захванат и с интензивно земеделие. За сравнение керамиката се е появила в Плодородния полумесец цяло хилядолетие след въвеждането на земеделието.

Не можем да отречем, че тази праисторическа керамика е и доста семпла като технология, поне по днешните стандарти. Съдовете не са гланцирани и са били моделирани на ръка (а не на грънчарски колела). Освен това са ги изпичали на открит огън (а не в пещи), и то на сравнително ниски температури. С течение на времето обаче се е появило и едно изумително разнообразие от форми, което, трябва да признаем, си е признак на високо изкуство по стандартите на абсолютно всяка епоха. В повечето случаи тези изделия са били и украсявани, като по повърхността им са прокарвали или притискали връв, докато са още „меки“ (или по-скоро топли), при което са се получавали и някои интересни спираловидни линии. И тъй като японската дума за „следа от връв“ е джомон , с този термин се определя не само въпросния тип керамика и нейните първи ваятели, но и целия период в японската праистория, започнал с появата на грънчарството и продължил десет хилядолетия 43 43 Някои други учени определят с името Джомон периода от V до средата на I хилядолетие пр.Хр. и го разделят на пет подпериода: протоджомон, ранен, среден, късен и краен. Между другото, Даймънд пропуска да спомене за глинените човешки фигурки догу , характерни за последните фази на периода Джомон. Археолозите виждат в тях олицетворения на силите на плодородието и ги свързват именно с наченките на земеделие. — Б.пр. .

Най-ранната джомонска керамика датира отпреди 12 700 години и е открита на най-южният японски остров Кюшю. Впоследствие се е разпространила и на север, за да достигне преди 9 500 години района на днешно Токио, а след още хилядолетие и половина Хокайдо. Този маршрут съвпада и с разпространението на широколистните (листопадни) гори на север. С други думи, след края на Ледниковата епоха се е оказало, че тогавашните обитатели на японските острови всъщност разполагат с невероятно изобилие от храни. Именно то им е позволило да преминат към уседнал бит и съответно да се развихрят в грънчарството. Това, че грънчарските практики са възникнали в най-южните части на архипелага и после са се разпространили на север, се потвърждава и от факта, че най-ранната джомонска керамика е от един и същ тип в цяла Япония. С времето са се развили и регионални стилове, няколко десетки на брой, по цялото протежение от 1500 мили на японския архипелаг.