Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Колкото до климатичните условия, количеството на валежите, надхвърлящо 400 куб.см годишно, прави Япония страната с най-влажен умерен климат в света. Нещо повече, ако в Европа валежите са по-обилни през зимата, то в Япония те са концентрирани в летните месеци, когато денят расте. Благодарение на тази комбинация Япония разполага и с най-бързо възпроизвеждащата се флора в цялата умерена зона. Половината й земеделски площи са заделени за оризища, чието напояване се улеснява и от многобройните пълноводни реки, спускащи се от планините в ниските закътани долини. Близо 80% от почвите в Япония са планински и неподходящи за земеделие, а дялът на обработваемата земя е само 14%, което налага и осем пъти по-голяма гъстота на населението в сравнение с Британия. В този смисъл Япония е и най-пренаселена от водещите страни в света.

Обилните валежи в Япония са и гаранция, че горите й се възраждат бързо след изсичане. Въпреки че тук от хилядолетия присъстват гъсти човешки популации, първото впечатление на всеки, посетил Япония, е именно нейната зеленина, тъй като повече от 70% от територията й е покрита с гори (за сравнение тези проценти в Британия са само десет). Но цялото това изобилие от гори предполага оскъдни поля и пасища. Затова и единственият бозайник, отглеждан традиционно в по-големи количества в Япония, е свинята; овцете и козите тук никога не са играли значима роля, а едрият добитък е бил развъждан, за да тегли плугове и каруци, но не и като важен хранителен ресурс. Говеждото е било лукс, достъпен само за привилегированото малцинство, тъй като цената му е достигала сто долара на фунт.

Видът на горите също варира в зависимост от географското разположение: в южната част, на по-ниските ширини, преобладават вечнозелените дървета, в централната — широколистните, а в най-северната, на по-високите ширини — иглолистните. За праисторическите хора най-продуктивна се е оказала средата на широколистните, тъй като те са предлагали и най-много ядивни плодове като орехи, кестени и жълъди. Същото важи и за водните запаси. Езерата, реките, Вътрешното море плюс Японско на запад и Тихият океан на изток гъмжат от сьомга, пъстърва, риба-тон, сардина, херинга, треска, скумрия и др. Днес Япония има най-мащабно развития промишлен риболов на земното кълбо; тя е и най-големият износител и консуматор на риба в света. Водите й изобилстват също така с миди, стриди, раци и скариди, като и ядивни водорасли. И както сами ще се убедим, плодородната земя, обилните запаси от прясна вода и околните морета ни дават и ключа към японската праистория.

Преди да се насочим към данните от археологията, нека разгледаме това, което знаем за японците от биологията, лингвистиката, най-ранните им изображения и историческите паметници. Именно противоречията между тези четири типа данни правят въпроса за произхода им толкова спорен.

Четирите главни японски острова, разположени от югозапад на североизток, са Кюшю, Шикоку, Хоншю (който е и най-големият) и Хокайдо. До масовата имиграция в края на XIX в. последният, както и северната част на Хоншю са били населени през историческата епоха главно с айни, които са живели като ловци-събирачи със слаби наченки на земеделие, докато останалите три са били заемани от японци. Ако говорим за гени, костна структура и външен облик, японците доста приличат на останалите източноазиатци, в това число северокитайците, източносибирските народи и най-вече корейците. Дори моите японски и корейски познати си признават, че понякога им е трудно да познаят кой какъв е от пръв поглед.

Колкото до айните, техният доста специфичен външен вид е станал причина произходът и родствените им връзки да бъдат обсъждани много по-често, отколкото тези на всеки друг народ на земята. Например мъжете имат пищни бради и може би най-щедрото окосмяване в света. Този факт, както и още някои наследствени черти като дактилоскопичните линии и формата на ушната мида често е служел за основание да ги обявяват за представители на кавказката, или т.нар. бяла раса, които по някакъв начин са пребродили Евразия и са се озовали чак в Япония. Само че айните са генетично сродни с такива източноазиатски народи като японците, корейците и жителите на Окинава. И по-необичайната им окосменост се дължи вероятно на някои гени, появили се в хода на половия подбор, но след като са напуснали азиатския континент и са се изолирали на японския архипелаг. Много често, когато са сравнявали характерният външен вид и ловно-събираческият бит на айните с типичните черти на японците и тяхното интензивно земеделие, учените са стигали като че ли малко прибързано до заключението, че едните са потомци на първоначалното население от ловци-събирачи на Япония, а другите са нахлули там в по-ново време, идвайки от азиатския материк.