Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

С две думи аз признавам, че е далеч по-трудно да разберем човешката история, отколкото проблемите на някои други полета на науката, където историята не играе съществена роля и броят на променливите величини е много по-малък. Но дори и в тези сфери вече се разработват ефикасни методологии за анализиране на проблемите от чисто историческо естество. Може би затова се шири и мнението, че историята на такива явления като динозаврите, мъглявините и ледниците попада по-скоро в периметъра на точните науки, отколкото на хуманитарните. Но ако се вгледаме по-задълбочено в динозаврите, ние със сигурност ще разберем по-добре не само тях, а и човешките общества. Затова съм оптимистично настроен за бъдещето на историята, защото историческите изследвания на човешките общества могат да се провеждат със същата научна прецизност, както и тези на динозаврите — и тогава вече те ще са от полза и за днешното ни общество, тъй като ще ни показват не само кое е формирало модерния свят, но и това, което би могло да формира нашето бъдеще.

От всички съвременни световни сили японците са като че ли най-специфичната нация, що се отнася до култура и околна среда. Генезисът на езика им е и една от най-често обсъжданите теми в лингвистиката, просто защото в света няма друг език, чиито сходства с останалите езици да будят толкова ожесточени спорове. И така, кои са японците, кога и откъде са дошли в Япония и как са развили този свой уникален език? Тези въпроси заемат централно място в представата, която самите японци са градили за себе си, както и в начина, по който ги възприемат останалите народи. Нарастващото могъщество на Япония и бурните й (понякога) взаимоотношения с нейните съседи са достатъчно основателни причини, за да се опитаме и ние да разсеем някои от наслоилите се митове и да потърсим отговорите на интересуващите ни въпроси.

Минималното място, които отделих на Япония в предишните издания на тази книга, бе и най-фрапиращото „бяло петно“ в нея. Новата информация за японската генетика и генезиса на японския език, с която се сдобих след първата й публикация, ме подтикна да проверя и това — как една Япония би се вписала в общата структура на моята творба.

В този случай търсенето на отговори е особено трудно, тъй като наличните данни са крайно противоречиви. От една страна, японците не се отличават съществено от другите източноазиатци, тъй като по външен вид и гени доста им приличат, особено на корейците. И както сами обичат да изтъкват, те са и доста хомогенни, що се отнася до културата и биологията — жителите на различните части на Япония не демонстрират някакви по-значими отлики, ако изключим определено по-различните айни (или айну ), населяващи най-северния японски остров Хокайдо. Тези факти като че ли подсказват, че японците са дошли сравнително скоро на тези острови, и то от Източна Азия, и са изместили завареното население, чиито потомци най-вероятно са айните. В такъв случай би било логично да предположим, че японският език е сходен с поне някои източноазиатски езици — основание за това ни дава съвременният английски, който очевидно е сходен с другите германски езици, а от историята знаем, че англосаксонците са започнали да се заселват на територията на Англия някъде към VI век от нашата ера. Ето че се натъкваме и на първия проблем. От една страна, японският се смята за древен език, но от друга има и немалко данни, които подсказват, че той е възникнал сравнително скоро. Как да разрешим това противоречие?

До този момент са лансирани четири взаимно изключващи се теории, всяка от които се ползва с признание в определени страни, но в други среща сериозни възражения. Например в самата Япония с най-голяма популярност се ползва възгледът, че японците са еволюирали от един древен народ от Ледниковата епоха, който се е настанил на тези острови много преди XX хилядолетие преди Христа. Широко разпространена в Япония е и теорията, според която днешните японци са потомци на едни конни народи от Централна Азия, които са прегазили Корейския полуостров, за да завладеят и Япония през IV в. н.е., но те самите със сигурност не са били корейци. Теорията, споделяна от много западни (и корейски!) археолози, но изключително непопулярна в самата Япония, гласи, че японците са потомци на имигранти от Корейския полуостров, които са пренесли тук и оризищата си още през V в. пр.Хр. А според четвъртата всички споменати в предните теории народи в един момент са се смесили, за да образуват днешните японци.