Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Има още една разлика между историческите и „неисторичните“ науки и тя е свързана със степента на предсказуемост . Най-сериозното изпитание пред един физик или химик, който иска да разбере действието на някоя система, се изразява в следното — дали ще успее да предвиди нейното бъдещо поведение. Не случайно физиците гледат снизходително на еволюционната биология и историята, защото верните прогнози далеч не са сред най-силните козове на последните. Обясненията на историческите науки най-често са със задна дата — например те могат да ни кажат защо онзи астероид, паднал на Земята преди 66 милиона години, е станал причина за изчезването на динозаврите, макар и много други видове да са оцелели, но доста ще се затруднят, ако поискаме от тях прогнози за някакви аналогични процеси в бъдещето — няма как да предвидиш кой вид би могъл да изчезне от земната фауна, ако не разполагаш с някакво действително събитие от миналото, което да ти послужи за ориентир.

Спецификата на историческите системи, която неимоверно затруднява всеки опит за подобно прогнозиране, може да бъде описана по няколко алтернативни начина. Аз лично бих казал, че човешките общества и популациите на динозаврите представляват изключително сложни явления, тъй като и двете включват огромен брой променливи величини, оказващи си взаимно влияние. Вследствие на това дори и най-незначителната промяна на едно по-ниско ниво на организация може да доведе до най-неочакван ефект на по-горните. Типичен пример за такава закономерност е и онзи пътен инцидент от 1930 г., когато благодарение на една щастлива случайност — бързата реакция на шофьора на камиона — Хитлер е избегнал смъртта, но за стоте милиона жертви на Втората световна война последствията са били направо трагични. Макар и повечето биолози да са съгласни, че действието на биологичните системи се определя изцяло от техните физически свойства и е подчинено на законите на квантовата механика, тази им „сложносъставност“ на практика означава, че причинната обусловеност не е тъждествена на предсказуемостта. Затова и познанията по квантова механика едва ли ще помогнат на историка да разбере защо появилите се сравнително отскоро в Австралия плацентни хищници са изтребили толкова много от местните двуутробни или пък защо Първата световна война е била спечелена от силите на Антантата, а не от техните противници.

Всеки ледник, мъглявина, ураган, човешко общество и биологичен вид е уникален. Уникален е отделният индивид, както и всяка клетка в организмите на сексуално възпроизвеждащите се видове, защото те се влияят от най-различни променливи величини и са съставени от най-различни променящи се части. Физиците и химиците са поставени в съвършено друга ситуация, защото всяка елементарна частица, изотоп или молекула, т.е. отделните части на цялото, с което те боравят, са идентични помежду си. Ето защо те могат да формулират някои универсални детерминистки закони на макрокосмическо ниво, докато биолозите и историците могат да отчетат само статистическите тенденции. Аз например мога да прогнозирам (и то с доста голяма вероятност да се окажа прав), че от следващите хиляда бебета, които ще се родят в Медицинския център към Калифорнийския университет, където работя, една определена част — между 480 и 520 — ще са момчета. Само че нямаше как да знам предварително, че и моите собствени две деца ще бъдат момчета… По същия начин и историкът би отбелязал, че вероятността едно племенно общество да се развие в етнархия е по-голяма, когато общата численост и гъстота на неговото население са достатъчно големи и то може да произвежда допълнителни количества храни (освен необходимите за изхранването му), но тя е нищожна, когато тези предпоставки не са налице. Това е така, но има и още нещо: всяка локална човешка популация си има уникални черти. Затова именно са се появили етнархии в планините и високите плата на Мексико, Гватемала, Перу и Мадагаскар, но не и в тези на Нова Гвинея и Гуадалканал.

Има и друг начин да се покаже, че колкото и да са обусловени, историческите системи си остават сложни и непредсказуеми — например при по-дългите причинно-следствени вериги крайният резултат и основната причина могат да се окажат в съвършено различни полета. Да вземем динозаврите: да, те са изчезнали като биологичен вид под въздействието на един астероид, чиято орбита естествено е следвала законите на класическата механика, но ако преди 67 милиона години на Земята бяха живели и палеонтолози, те едва ли щяха да предвидят гибелта на динозаврите, тъй като астероидите попадат в друго поле на науката, нямащо почти нищо общо с този дял на биологията, който се занимава с големите гущери. По подобен начин и онзи по-продължителен период на застудяване между XIV и XVI в, известен и като Малката ледникова епоха, е спомогнал за изчезването на гренландските викинги, ала едва ли някой тогавашен историк, а още по-малко климатолог, е можел да предположи подобно развитие на нещата.