Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Обикновено, когато се обсъжда генезиса на някоя нация, това не буди кой знае какви вълнения. Не така обаче стои въпросът с японската. Фактът, че за разлика от много други неевропейски страни Япония не само е съхранила своята политическа и културна независимост, но е успяла да излезе от изолацията си и да изгради индустриализирано общество в края на XIX в., е действително достоен за възхищение. По обясними причини днес японците са загрижени за опазването на своите традиции, тъй като са подложени на масирано западно влияние. Те самите са убедени, че езикът и културата им са не просто уникални, но и са преминали през съвършено различни еволюционни процеси, нямащи нищо общо с онези на останалите точки на земното кълбо. Затова и всяко признание, че японският би могъл да е свързан с някой друг език, се възприема едва ли не като национално предателство и отказ от културната им идентичност.

До 1946 г. в японските училища се е преподавало не японска история, а по-скоро японска митология , чиито основни източници са двете най-древни японски хроники, съставени съответно през 712 и 720 г. 40 40 Става дума за Коджики („Записки за древните дела“) и Нихонги (или Нихоншоки , „Японска хроника“). Вж. например Йоланта Тубелевич, Митология на Япония , С., 1986 г. По-подробно за божествата, споменати в текста, вж. Мифы народов мира . — Б.пр. В тях например се разказва, че богинята на слънцето Аматерасу (родила се от лявото око на бога-демиург Идзанаки) изпратила своя внук Ниниги [Ниниги-но Микото] на Земята — и по-точно на японския остров Кюшю, — за да го ожени за дъщерята на едно от земните божества. На свой ред праправнукът на Ниниги, Джимму, се сдобил с много ценен помощник в лицето на една свещена птица, която заслепявала със сиянието си враговете му, и впоследствие станал първия император на Япония (през 660 г. пр.Хр.). За да запълнят зейналата празнина между тази дата и най-ранните исторически свидетелства за японската монархия, летописците са измислили още тринайсет императора с еднакво фиктивни самоличности.

До края на Втората световна война (когато император Хирохито най-сетне съобщи на своите поданици, че той не е от божествен произход), японските археолози и историци е трябвало да съобразяват своите научни интерпретации с горното чисто митологично описание. Днес те разполагат с доста по-голяма свобода, но някои ограничения остават в сила. Най-важните археологически паметници на Япония са 158-те гигантски гробници ( кофуни ), издигнати между 300 и 686 г. Смята се, че в тях се съхраняват останките на първите императори и техните фамилии, но те и до ден-днешен са собственост на императорското семейство и се стопанисват от дворцовата интендантска служба. Забранено е да се правят разкопки, защото това би било равнозначно на светотатство — а и не е изключено да хвърли нежелана светлина върху генеалогичното дърво на височайшата двойка (я си представете, че корените му тръгват от Корея?!).

Никой не оспорва факта, че най-древните археологически следи в Съединените щати са оставени от някои индиански народи, нямащи никаква родствена връзка с повечето днешни американци. За аналогичните следи в Япония (тук древността няма особено значение) обаче се смята, че са оставени именно от предци на днешните японци. Затова и археологията в Япония разполага с астрономически бюджети и привлича огромно обществено внимание, нямащо аналог в другите страни. Всяка година японските археолози разкопават по 10 000 обекта, на които се трудят повече от 50 000 наемни работници. Затова и в страната са открити двайсет пъти повече неолитни поселища, отколкото в целия Китай. Репортажи за разкопките се излъчват почти ежедневно по местните телевизии и попадат на първите страници на най-големите вестници. В стремежа си да докажат, че предците им са дошли в Япония още в най-дълбока древност, местните археолози непрекъснато подчертават, че тези праисторически хора са се различавали от всички останали народи на Земята, но затова пък страшно много са приличали на днешните японци. Когато изнася лекция за някое селище отпреди две хилядолетия, един японски археолог никога няма да пропусне да отбележи и помийните ями, в които жителите на това селище са изхвърляли боклуците си. Според него това е доказателство, че още в онези далечни времена японците са издигали в култ чистотата — нещо, с което техните потомци справедливо се гордеят и днес.

Обективният подход към японското културно-историческо наследство е особено затруднен от факта, че интерпретациите, които самите японци дават на своето минало, се отразяват и на тяхното сегашно битие, включително и на отношението им към другите народи в Далечния изток. Тук не стихват споровете кой на кого е дал култура, кой е бил по-цивилизован и кой — не, и кой към чии земи би могъл да има исторически претенции. Например има предостатъчно археологически данни, че е съществувал обмен на хора и материални обекти между Япония и Корея в периода между IV и VIII в. от нашата ера. Според японците това означава, че по онова време Япония е владеела Корея и оттам е докарвала корейски роби и занаятчии; според корейците това подсказва тъкмо обратното — че Корея е владеела тогавашна Япония, а от това следва, че предците на японските императори са били… корейци.