Този извод обаче никак не се съгласува със спецификата на японския език, тъй като никой учен не може да оспори факта, че той не демонстрира никакви тесни прилики с който и да е друг език в света (под „тясна прилика“ разбирам примерно отношението между френския и испанския). Ако може да се говори за някаква родственост, то немалко учени са склонни да приемат, че японският е един по-изолиран представител на алтайското езиково семейство, към което спадат тюркските, монголския и тунгуските езици от Източен Сибир. Нерядко и корейският се определя като изолиран представител на същото семейство и в този контекст е по-близък до японския, отколкото до другите алтайски езици. Да, но приликите между японския и корейския се ограничават само с някои по-общи граматически особености и около 15% от основния им речников запас — тоест те са доста по-скромни, отколкото съответните граматически и лексикални особености, свързващи френския и испанския. Но ако все пак приемем, че съществува някаква връзка между японския и корейския (макар и доста далечна), то тези 15% подсказват, че те са поели по самостоятелни пътища още преди пет хилядолетия, а не преди две, както се е случило с френския и испанския. Колкото до айнския език, там всичко е забулено в мистерия и ако нещо се знае, то е, че няма нищо общо с японския.
Третият тип данни за японския генезис (след биологичните и езиковите) идват от творбите на древните художници. Най-старите запазени изображения на японци, с които разполагаме, са статуите ханива , които са били поставяни пред гробниците отпреди 1500 години. Ако съдим по формата на очите, тези изваяния със сигурност са на източноазиатци, подобни на днешните японци и корейци, но не и на брадатите айни. Това означава, че ако японците действително са изместили айните на юг от Хокайдо, тази „размяна“ трябва да е станала още преди V в. от нашата ера. Знаем, че когато са установили търговски пунктове (или фактории) в Хокайдо през 1615 г., японците са продължили да се отнасят към айните по същия начин, както белите американци към заварените индианци. Айните са били победени и натикани в резервати, след което са били принудени да се трудят за факториите. Изземали са им земите (към които са проявявали интерес японските фермери), а когато са се вдигали на въстания, са ги избивали поголовно. И когато Япония анексира Хокайдо през 1869 г., японските педагози са правили всичко възможно, за да заличат културата и езика на айните. Днес самият език на практика е изчезнал, а и най-вероятно не е останал нито един чистокръвен айну .
Нашата най-рано документирана информация за Япония е от китайските хроники, тъй като Китай е развил своята писменост (и книжнина) много преди тя да се пренесе и в Корея и Япония. От 108 г. пр.Хр. до 313 г. Китай е имал представителство в Северна Корея и е разменял пратеници с Япония. В по-късните описания на различните народи, попадащи под общия знаменател „източни варвари“, Япония фигурира като „страната Уа“, за чиито жители се казва, че били разделени на стотици държавици, непрестанно воюващи помежду си. От съхранилите се надписи в Япония отпреди VIII в. само някои са корейски, но затова пък първите по-обширни японски хроники са съставени през 712 и 720 г., докато корейските се появяват по-късно. И японските, и корейските летописи съдържат разкази за отдавна отминали времена, но са еднакво пълни с очевидни измислици, целящи прославянето и легитимирането на владетелските домове — вече стана дума, че според японските хронисти техният император е потомък на богинята на слънцето Аматерасу. Въпреки тези напълно разбираеми пристрастия, хрониките свидетелстват достатъчно ясно, че върху островите е било упражнявано масирано влияние от страна на Корея (или от Китай през Корея), което е довело и до налагането на будизма, писмеността, металообработването и още редица занаяти, както и бюрократични методи в самата Япония. В хрониките често се споменава за корейци, пребиваващи в Япония, както и за японци в Корея — за японските историци това е доказателство, че техните деди са владеели Корея, а корейските пък твърдят тъкмо обратното…
И така, какво разбрахме от горното? Едно поне е сигурно: дедите на японците са дошли в Япония още преди да са имали писменост. Но ако биологичните данни подсказват, че това е станало сравнително скоро, то езиковите дават основания да смятаме, че те са се настанили на днешните си земи още преди пет хилядолетия. Нека сега видим дали археологията няма да ни помогне да разрешим тази главоблъсканица. А ако не успеем, поне ще се убедим, че древните японци са били едно от най-забележителните общества в целия свят.
Читать дальше