Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Колкото до най-напредналите общества в Северна Америка — тези в Югозападните щати и по поречието на Мисисипи, — тяхното рухване се е дължало най-вече на вирусите, донесени от първите европейски изследователи и плъзнали из целия континент. С европейското разселение в Новия свят и много други коренни общества, например манданите във Великите равнини и ескимосите садлърмуит в Арктика, са били покосени единствено от заболяванията, без да се прибягва до военна сила. Трети пък, които са оцелели от вирусите, са били елиминирани по същия начин като ацтеките и инките — с мащабни военни кампании, в които са участвали не само професионални войници от Европа, но и техни местни съюзници. Зад тези войници са стояли мощни политически организации — в началото тези на европейските им родини, после колониалните (европейски) власти, а накрая и техните наследници, независимите „неоевропейски“ държави.

По-малките коренни общества са били унищожавани по-скоро случайно, с локални набези и убийства от страна на „частни лица“. Например общата численост на калифорнийските ловци-събирачи в началото на инвазията е била около 200 000, но те са били разпокъсани на стотина племена и „орди“, достатъчно малки, за да не се налага използването на военна сила (ако мога така да се изразя). Повечето от тези племена и племенца са били избити или прогонени от земите си по време на Златната треска (1848–1852 г.) или непосредствено след това, когато огромна вълна от имигранти е заляла целия щат. Например племето яхи в Северна Калифорния, което е наброявало едва 2000 души и не е разполагало с огнестрелни оръжия, е било унищожено само с четири набега, осъществени от въоръжени бели заселници. Призори на 6 август 1865 г. седемнайсет заселници помитат цяло селище на яхи. През 1866 г. група яхи са изненадани в една клисура и изклани до крак. На следващата година трийсет и трима яхи са проследени до тяхната пещера и също изклани до крак. И накрая, през 1868 г. само четирима каубои устройват клане на трийсетина яхи, залостени като в капан в една друга пещера. Много индиански групи в Амазония са били елиминирани по същия начин от бели заселници по време на „каучуковата треска“, развихрила се в края на XIX и началото на XX в. Последните стадии на Конкистата обхващат дори настоящото десетилетие, когато яномамо и някои други амазонийски индианци, съхранили своята независимост, станаха жертва на епидемични заболявания и убийства от страна на дошлите в земите им миньори или пък попаднаха под контрола на мисионерите и правителствените агенции.

Крайният резултат се изразява в елиминирането на многобройното коренно население в повечето зони с умерен климат (т.е. съвместим с европейската физиология и производство на храни). Съхранилите се в Северна Америка общности днес живеят главно в резервати или на някои други места, определени като неподходящи за европейското производство на храни и минно дело, например Арктика и безводните области в Югозападните щати. Коренните американци в много тропически области са били изместени от имигранти, дошли от тропиците на Стария свят (най-вече черни африканци, както и индуси и яванци в Суринам).

В някои части на Централна Америка и Андите индианското население е било толкова многочислено, че дори и след безбройните войни и епидемии днешните им жители са предимно индианци или от смесен произход. Това важи в особена степен за по-високите планински райони, където европейките се сблъскват с трудности от физиологично естество, дори и по отношение на репродуктивните си функции, и където местните земеделски култури са все още най-сигурната база за производство на храни. Но дори и там, където хората са оцелели, културите и езиците им са били изместени от тези на Стария свят. От стотиците и хиляди коренни езици, говорени някога в Северна Америка, днес са останали едва 187, като 149 от тях са в процес на отмиране — в смисъл, че на тях говорят само възрастните, но не и младите. Официалните езици на близо четирийсетте „нации“ в Новия свят днес са индоевропейски (или креолски наречия). Това важи и за страните с по-многочислено индианско население като Перу, Боливия, Мексико и Гватемала — достатъчно е да хвърлим един поглед на техните политически и финансови лидери, за да се уверим, че дялът на европейското там е непропорционално голям. (Това донякъде се „компенсира“ от някои карибски държави и Гвиана, чиито лидери са… черни африканци или индуси.)