Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Как точно тези пет подразделения на човешкия вид са се озовали на днешните си местожилища в Африка? Защо тъкмо черните са се разпрострели на най-голяма територия, а не другите четири групи, чието съществуване американците обикновено са склонни да забравят? И можем ли изобщо да се надяваме, че ще извлечем интересуващите ни отговори от африканското безписмено минало, за което липсват онези свидетелства, от които например разбираме как се е разширявала Римската империя? Африканската праистория представлява един огромен ребус, който е решен само отчасти. Както се оказва, този сюжет има и своите обикновено недооценявани, но затова пък интригуващи паралели с американската праистория, на която се спряхме в предната глава.

За по-неизкусения читател тези пет основни човешки групи, за които Африка се е превърнала в роден дом още от XI в. от нашата ера, са: черните, белите, африканските пигмеи, койсаните и азиатците. На Фигура 19.1 е показано тяхното разпределение, а от снимките, поместени в приложението, човек може да се убеди колко различни са те помежду си, ако говорим за цвета на кожата, формата и цвета на косата и чертите на лицата им. Навремето черните са се ограничавали в Африка, а пигмеите и койсаните и досега живеят само в нея, докато повечето бели и азиатци („монголоидите“) живеят не в самата Африка, а извън нея. Тези пет групи представят и всички основни подразделения на човешкия вид, с изключение на австралийските аборигени и техните най-близки родственици.

Тук немалко читатели може би ще възразят:

— Стига сме робували на стереотипи, защо изобщо делим хората на някакви си „раси“?!

Да, съгласен съм, че всяка от тези т.нар. основни групи е сама по себе си и доста разнообразна. Да поставяме такива толкова различни хора като зулусите, сомалийците и ибо под общия знаменател „черни“ би означавало да игнорираме всички различия между тях. Но ние игнорираме по същия начин и някои други различия, когато поставяме египтяните и берберите от Северна Африка редом до скандинавците под общия знаменател „бели“. Освен това деленията между черните, белите и останалите основни групи са повече или по-малко условни, тъй като всяка група е оставила своя отпечатък и върху останалите — по простата причина, че представителите на всяка от тях са се „чифтосвали“ с тези на останалите, които са срещали по пътя си. Въпреки това, както ще видим по-нататък, прилагането на тези основни деления може да се окаже от полза, ако искаме да разберем развоя на световната история, затова и аз ще се придържам към тях и ще използвам общите им наименования, без да навлизам всеки път в излишни уточнения.

От тези пет африкански групи „черните“ и „белите“ са достатъчно добре познати на европейците и американците, за да описвам и физическите им черти. През XV в. черните вече са заемали огромна територия: цяла Южна Сахара и по-голямата част от субсахарска Африка (вж. Фигура 19.1). Ако афроамериканците произлизат главно от западното крайбрежие на континента, то много такива народи са заемали по традиция и източната му част, простирайки се на север до Судан, а на юг — до крайбрежната ивица на Южна Африка. Белите, вариращи от египтяни и либийци до мароканци, са заемали средиземноморската част на континента и Северна Сахара. Разбира се, тези северноафриканци трудно могат да бъдат сбъркани с русокосите и синеоки шведи, но за повечето хора те си остават „бели“, тъй като са с по-светла кожа и по-права коса от южните си съседи, определяни като „черни“. Поминъкът на повечето черни и бели африканци е зависел от земеделието или скотовъдството (или и двете заедно).

За разлика от тях обаче следващите две трупи, пигмеите и койсаните, включват само ловци-събирачи без никакви земеделски култури и добитък. Подобно на черните, пигмеите имат тъмна кожа и ситно накъдрена коса. Но пък се различават от тях с много по-ниския си ръст, по-червеникавата и не толкова черна кожа, по-гъстото окосмяване на телата и лицата си, както и по-изпъкналите чела, очи и зъби. Пигмеите са предимно ловци-събирачи и живеят на групи, пръснати из джунглите на цяла Централна Африка, които разменят стоки със съседните черни земеделци или просто работят за тях.

Койсаните съставят групата, най-малко позната на американците, повечето от които дори не са чували и името им. Навремето разпръснати в повечето части на Южна Африка, те са се състояли не само от малки популации на ловци-събирачи, известни като сан , но и от по-големи, на скотовъдци, които пък са били известни като кой (или по-скоро хой , khoi ). (Днес тези названия вече изместват използваните в миналото „хотентоти“ и „бушмени“.) Представителите и на двете групи изглеждат (или са изглеждали) доста по-различно от африканските негри: кожите им са с жълтеникав оттенък, косите им са много по-ситно накъдрени, а при жените са характерни и доста внушителните седалищни части (явление, известно в науката като „стеатопигия“). В последните столетия броят на кой силно е намалял: белите колонисти са избили, изместили или заразили не малко от тях, а повечето оцелели са се смесили с белите, за да се получи и една особена прослойка, известни днес в Южна Африка като „цветнокожи“ или „бастъри“. Подобна участ е сполетяла и сан, но поне една част от тях са успели да съхранят традиционния си бит в намибийската пустиня, която се е оказала „негостоприемна“ за белите (достатъчно е да си припомним популярния преди години филм „Боговете сигурно са полудели“).