Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Взети заедно, бантуските езици съставят само една отделна група в нигеро-конгоанското семейство. Останалите му подразделения (176 на брой) са съсредоточени в Западна Африка, т.е. в един съвсем малък отрязък от неговия ареал. И по-точно, най-типичните бантуски езици, но и небантуските, най-близки до тях, се срещат само в един малка област в Камерун и в съседните земи на Източна Нигерия.

Какво би могло да означава всичко това? Най-вероятно нигеро-конгоанското семейство е възникнало в Западна Африка; бантуското му разклонение се е развило в най-източните части на този ареал — Камерун и Нигерия; по-късно бантуските езици са се разпространили и в по-голямата част на субекваториална Африка. И това разселение е започнало достатъчно отдавна, за да може съответният праезик да се раздели на близо 500 „дъщерни“ езици и наречия, но и достатъчно скоро, за да могат те да останат и до днес близки помежду си. Очевидно хората, говорещи сега на нигеро-конгоански езици, спадат към групата на черните африканци (ако изключим пигмеите), но ние едва ли можем да установим посоките на техните миграции, ако разчитаме единствено на данните от физическата антропология.

За да изясня естеството на тези чисто езикови аргументи, ще дам един добре познат пример с географския ареал на английския език. Днес най-голям брой хора, за които първи език е английският, живеят в Северна Америка, а останалите са пръснати по целия глобус — в Британия, Австралия и още някои страни. Ако не знаехме нищо друго за генезиса и разпространението на този език, най-вероятно щяхме да решим, че той е възникнал именно в Северна Америка, а впоследствие някои „колонисти“ са го пренесли в Британия и Австралия.

Да, но всички английски „диалекти“ образуват просто една подгрупа в групата на германските езици (която пък е част от индоевропейското семейство). Всички останали — скандинавските, немският и холандският — са съсредоточени в Северозападна Европа. По-специално фризийският, или другият германски език, най-близък до английския, се е ограничил с една тясна крайбрежна ивица, разделена днес между Холандия и Германия. Това обаче е напълно достатъчно за езиковеда да стигне и до верния извод: че английският е възникнал в крайбрежната част на Северозападна Европа и оттам е плъзнал по целия свят. А и историческите свидетелства показват достатъчно ясно, че английският всъщност е бил пренесен в Англия от англосаксонските нашественици през V и VI в. от нашата ера.

По същата логика можем да стигнем и до извода, че онези двеста милиона души, които днес говорят на бантуски (или „бантоидни“) езици и заемат огромна част от територията на Африка, всъщност произлизат от Камерун и Нигерия. И до подобни изводи — имам предвид и северноафриканския произход на семитите, както и индонезийските корени на днешните мадагаскарци — ние можем да стигнем само с помощта на езиковедските данни.

От разпределението на койсанските езици и липсата на специфични пигмейски езици разбрахме, че някога тези народи са заемали много по-големи територии, но са били погълнати от вълната черни нашественици. (В това „поглъщане“ не влагам негативни конотации, независимо че самият процес е включвал завладяването, прогонването, изтребването и заразяването на заварените народи.) От разпространението на нигеро-конгоанските езици пък разбрахме, че хората, осъществили въпросното „поглъщане“, са били бантуси, т.е. черни африканци, вече преминали към земеделие. Антропометрическите и чисто езиковите данни ни дават основания да смятаме, че тези процеси са били реализирани още в праисторическата епоха, но все още остават неразрешени редица загадки. Нужни са ни още някои данни (които сега ще представя), за да намерим отговор и на тези въпроси. И така, с какви предимства са разполагали бантусите, за да изместят пигмеите и койсаните? И кога точно са стигнали до прародините на изместените от тях народи?

За да разберем в какво са се изразявали предимствата на банту, би трябвало да се запознаем и със свидетелствата от настоящето — наличието на културни растения и домашни животни. Както се видя в предните глави, тези данни са особено важни, защото по-интензивното производство на храни води и до по-голям брой хора, вируси и технологии, по-сложна политическа организация и прочее компоненти на властта. Тоест хората, които по една или друга случайност — а географското местоположение е именно това — са наследили или са развили свои производства на храни, са получавали по този начин и възможността да „поглъщат“ (или асимилират) останалите, които не са били така облагодетелствани от естествената си среда.