Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Това, че белите са се разселили из северната част на континента, не е особено изненадващо, тъй като и в съседните територии на Близкия изток и Европа живеят хора от същия физически тип. Впрочем през цялата писана история хората непрекъснато са сновели между Европа, Близкия изток и Северна Африка. Ето защо в тази глава няма да се спирам подробно на белите, тъй техният произход не е забулен в тайнственост — загадките остават при черните, пигмеите и койсаните, чието разпределение на континента подсказва, че в миналото между тях е имало и сериозни колизии. Например днешното доста фрагментарно разпределение на 200 000-те пигмеи — разпръснати сред морето от 120 милиона негри — подсказва, че първите (ловци-събирачи) някога са заемали много по-големи територии в екваториалните джунгли и това е продължило до момента, в който са били изместени (или изолирани) от настъпващите на юг черни земеделци. Ареалът на койсаните в Южна Африка е учудващо малък за хора с толкова специфична анатомия и езици. Дали това не означава, че и те в миналото са заемали много по-голяма територия, а по-северните им популации са били елиминирани по някакъв начин?

Но най-голямата аномалия запазих за накрая. Големият остров Мадагаскар отстои само на 250 мили от източноафриканския бряг — много по-близо до Африка, отколкото до който и да е друг континент и отделен от Азия и Австралия с необятната шир на Индийския океан. Оказва се, че населението на Мадагаскар представлява смес от два елемента. Единият — това са негрите от африканския континент (което едва ли трябва да ни изненадва), но другият се състои от хора, на които от пръв поглед им личи, че произхождат от тропиците на Югоизточна Азия. И по-конкретно всички езици, говорени в Мадагаскар, независимо дали от черни, азиатци или метиси, са австронезийски и много напомнят маанянските езици на индонезийския остров Борнео, разположен в отсрещната част на Индийския океан, на цели 4000 мили от Мадагаскар. В света няма други родственици на мадагаскарците, които да живеят на такова голямо разстояние от тях.

Същите австронезийци, говорещи австронезийски език и с австронезийска култура (макар и модифицирана), вече са се били установили в Мадагаскар, когато тук за първи път са стъпили и европейците (около 1500 г.). Според мен това е и най-изумителният факт в световната история, поне що се отнася до географското разпределение на човечеството. Как за бога тези праисторически жители на Борнео са могли да стигнат със своите еднодръвки чак до Мадагаскар, без да разполагат с карти и компаси?

Случаят с Мадагаскар за пореден път показва, че езиците, които хората говорят, както и техният физически облик могат да ни дадат някои ценни указания за техния произход. Да, достатъчно е да хвърлим само един поглед на мадагаскарците, за да разберем, че поне някои от тях са дошли от тропическа Югоизточна Азия, но едва ли ще се досетим, че те са тръгнали тъкмо от Борнео. Но какво друго можем да научим от африканските езици, което вече не сме научили от африканските лица?

Този „гордиев възел“, който представляват 1500-те езика на Африка, бе разсечен от един учен от Станфордския университет, големия езиковед Джоузеф Грийнбърг, който раздели всички тези езици само на пет семейства (вж. Фигура 19.2). Читателите, които са свикнали да смятат езикознанието за някаква „сухарска“ и чисто „техническа“ дисциплина, може би ще се изненадат да научат колко много може да ни помогне една такава класификация, ако сме си поставили за цел да разберем развоя на африканската история.

Ако сравним Фигура 19.2 с Фигура 19.1, веднага ще видим, че тези езикови деления съвпадат общо взето и с обособилите се по анатомични признаци човешки групи, тъй като представителите на отделните семейства (според класификацията на Грийнбърг) доста се различават по външни белези. По-конкретно, говорещите на афроазиатски езици попадат в две от основните групи, на черните и белите. На нилотски (или нило-сахарски) и нигероконгоански езици говорят само черни африканци, на койсански — само койсани, а тези, които говорят на австронезийски езици, са от индонезийски произход. Което пък ни навежда на мисълта, че всички тези езици са еволюирали паралелно с хората, които са ги говорели.

В най-горната си част картата (от Фигура 19.2) крие и първата изненада — истински шок за всички „евроцентрици“, убедени в превъзходството на т.нар. западна цивилизация. Нас са ни учили, че западната цивилизация е възникнала в Близкия изток, изведена е била до бляскави висоти от елините и римляните и е произвела три от световните религии: юдаизмът, християнството и ислямът. Тези религии пък са възникнали сред народи, говорещи на три семитски езика, намиращи се в много тясно родство: арамейски (езикът на Иисус Христос и апостолите), еврейски (иврит) и арабски. И ние „инстинктивно“ свързваме семитското с Близкия изток.