Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Все още се спори с колко се е стопило коренното население на Новия свят, като в случая със Северна Америка оценките стигат и до 95%. Но днешното превъзхожда почти десетократно по брой това от 1492 г., поради огромния брой имигранти от Стария свят (европейци, африканци и азиатци). Днес това население представлява пъстра смес от почти всички континенти, с изключение на Австралия. И предпоставките за тази демографска метаморфоза от последните пет века, която е най-мащабна в целия свят (отново с изключение на Австралия), са заложени още в периода между XIII хилядолетие преди Христа и първия век от нашата ера.

Без значение какво и колко си чел за Африка, първото ти впечатление, когато действително попаднеш там, е потресаващо. По улиците на Виндхок, столицата на отскоро независимата Намибия, виждах тълпи от черни хереро, черни овамбо, бели, както и нама, които пък се различаваха и от черните, и от белите. Това пред мен вече не бяха картинки от някакъв учебник, а човешки същества от плът и кръв. Извън очертанията на Виндхок последните от някога многобройните калахарски бушмени пък се бореха ежедневно за оцеляването си. Но онова, което най-много ме потресе в Намибия, бяха уличните табели — например една от централните улици носеше името „Гьоринг“!

Хайде бе, рекох си, къде ще се намерят толкова много непокаяли се нацисти, че да нарекат цяла улица не на друг, а на прословутия райхскомисар и основател на Луфтвафе Херман Гьоринг! Което си беше и самата истина, защото се оказа, че улицата е наречена не на Херман, а на неговия баща, Хайнрих Гьоринг, който също е бил райхскомисар, но на бившата германска колония Югозападна Африка, днес превърнала се в Намибия. Но и Хайнрих е бил доста проблематична фигура, защото сред многобройните му подвизи влиза и една от най-кръвопролитните атаки на бели колонисти срещу африканци — войната (или по-скоро геноцидът), който Германия е водила през 1904 г. срещу хереро. Днес, когато събитията в съседна Южна Африка привличат много по-голям интерес в света, Намибия също се бори със своето колониално наследство и се опитва да изгради мултиетническо и многорасово общество. За мен тази страна е един особено красноречив пример за неразривната връзка между минало и настояще в Африка…

В представите на повечето американци и европейци коренните африканци неизменно са черни, а белите африканци са някакви натрапници от по-ново време. За тях историята на междурасовите отношения в Африка е най-вече история на европейския колониализъм и търговията с роби. Причината, поради която се фокусираме върху тези конкретни факти, е повече от очевидна: черните 34 34 Джаред Даймънд винаги използва blacks („черни“ — по аналогия с whites , „бели“), тъй като в Щатите определението „негри“ — поне от 60-те насам — се смята за „политически некоректно“, докато практиката у нас е по-скоро обратната — „негър“ не се свързва с колониалната епоха и робството, а си звучи направо „научно“. — Б.пр. (или „негрите“) са единствените африканци, които американците познават, просто защото навремето са били докарвани в огромни количества като роби в Съединените щати. Само че до неотдавна една огромна част от територията на Черна Африка е била населявана от доста различни помежду си народи, а и т.нар. „черни африканци“ съвсем не са някаква хомогенна група. Дори и преди идването на белите колониалисти Африка вече е приютявала не само черни, но и (както ще видим) пет от общо шестте основни подразделения на човешкия вид, три от които са възникнали именно на африканска почва. Една четвърт от всички езици в света се говорят само в Африка. Никой друг континент не може да се похвали с такова голямо разнообразие на човешки типове.

Човешкото разнообразие на Африка се дължи най-вече на нейната разнообразна географска среда и на доста дълго продължилата й праистория. Африка е единственият континент, обхващащ и двете зони на умерен климат в северното и южното полукълбо, като в този периметър влизат и някои от най-безводните пустини, най-големите тропически джунгли и най-високите екваториални планини в света. Хората са живели в Африка много по-дълго откъдето и да е другаде: нашите най-далечни предци са се появили тук преди около седем милиона години, а от тях най-вероятно е произлязъл и съвременният (т.е. „анатомично модерен“) Homo sapiens . Тези отколешни взаимодействия между многобройните народи на Африка са в основата на нейната изумителна праистория, включваща и две от най-драматичните човешки миграции през последните пет хилядолетия — бантуската 35 35 Ще наричаме бантуси народите, говорещи на езици от семейство банту по аналогия със зулу, зулуси, зулуски и т.н. (другият вариант би бил… бантута — по аналогия с гну и гнута , който не смятаме за особено коректен.). — Б.пр. експанзия и индонезийската колонизация на Мадагаскар. Тежките последствия от тези взаимодействия се усещат и досега, затова си струва да проследим по-подробно пътищата на отделните популации, особено на някои от тях, които са били изместени от тези, които придават днешния облик на Африка.