Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

В Глава XVIII се връщаме на проблема, набелязан за първи път в Глава III — сблъсъкът между европейците и коренните жители на Америка. Краткият преглед на последните тринайсет хилядолетия от историята на Новия свят и на Западна Евразия показва ясно, че европейското завладяване на двете Америки е само кулминацията на две дълги, но най-често отделни исторически траектории. Разликите между тях са обусловени от чисто континенталните различия по отношение на домашните растения и животни, вирусите, времето на заселването им, ориентацията на континенталните оси и екологическите бариери.

И накрая, историята на субсахарска Африка (Глава XIX) предлага някои удивителни сходства, но и контрасти с тази на Новия свят. Същите фактори, моделирали срещите на европейците с африканците, са моделирали и срещите им с коренните жители на Америка. Но във всички тези фактори Африка също се различава от двете Америки. Например европейското нашествие не е довело до създаването на трайни европейски поселища в субсахарска Африка, с изключение на най-южната й част. Много по-трайно въздействие са оказали мащабните миграции в самата Африка и най-вече експанзията на банту. Оказва се, че в основата на последната стоят същите причинно-следствени фактори, които са се проявили в Кахамарка, Източна Азия, тихоокеанските острови, Австралия и Нова Гвинея.

Аз не храня илюзии, че тези глави ще успеят да обяснят окончателно историческото развитие на всички континенти през последните тринайсет хилядолетия. Очевидно това не може да се постигне в рамките на една книга, даже и да знаехме всички отговори (с което, уви, все още не можем да се похвалим). В най-добрия случай тази книга би могла да набележи различните групи екологически фактори, в което, поне според мен, се състои до голяма степен и отговорът на въпроса на Яли. А признаването на тези фактори ще ни помогне да уточним и кое все още остава необяснено, като разбирането му ще остане задача за идните поколения.

В заключителната част, „Бъдещето на човешката история като наука“, са представени някои компоненти на въпросния „остатък“, включително и проблема за различията между различните части на Евразия, ролята на културните фактори, нямащи отношение към околната среда, и ролята на отделните индивиди. Може би най-големият от тези нерешени проблеми се състои в утвърждаването на човешката история като самостоятелна дисциплина — наред с такива вече утвърдени исторически дисциплини като еволюционната биология, геологията и климатологията. Изучаването на една така мащабна история предполага и доста по-сериозни проблеми, но в интерес на истината със същите предизвикателства са се сблъсквали и всички вече утвърдени исторически дисциплини. Затова и методите, развити в някои от тези сфери, може да се окажат полезни и по отношение на човешката история.

Надявам съм, че вече съм успял да убедя читателя, че историята не се състои в „навързването на отделните факти“, както би се изразил някой циник. В нея действително съществуват и по-мащабни модели и търсенето на тяхното обяснение е не само ползотворно, но и едно доста вълнуващо занимание.

Една удобна отправна точка, от която можем да сравним историческото развитие на отделните континенти, е моментът около 11 000 г. пр.Хр. 3 3 Под датите от последните 15 000 години, цитирани в тази книга, следва да се разбират т.нар. „калибрирани радиовъглеродни дати“, а не конвенционалните „некалибрирани“ дати. Разликата между тези два типа ще бъде разяснена в Глава V. Смята се, че калибрираните се доближават по-плътно до действителните календарни дати. Читателите, свикнали с „некалибрирани“ дати, ще трябва да отчитат въпросното разграничение всеки път, когато попаднат на някоя наглед „погрешна“ дата, т.е. по-стара от тази, която те вече знаят от научната литература. Например археолозите обикновено датират зараждането на кловиската култура в Северна Америка около 9000 г. пр.Хр., т.е. преди единайсет хилядолетия, а датата, която посочвам аз, е ок. 11 000 г. пр.Хр., т.е. преди тринайсет хилядолетия — това разминаване се дължи на факта, че по-често цитираната дата е „некалибрирана“. — Б.а. Тогава се наблюдават първите наченки на уседнал живот в някои части на света. Това е и първата по-сигурна дата, свързана със заселването на американския континент, бележеща също така края на Плейстоцена и последната Ледникова епоха, както и началото на това, което определяме като настоящата епоха. Впрочем доместикацията („одомашняването“) на растения и животни вече е била започнала преди няколко хилядолетия ако не повсеместно, то поне в една част на света. В такъв случай можем ли да кажем, че още на този ранен етап хората от някои континенти вече са имали известна преднина и дори отчетливо преимущество пред останалите?