Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

На пръв поглед всички тези изисквания като че ли предполагат колектив от автори. Но колективният подход е обречен от самото начало, тъй като целта е да се постигне единен синтез. И това съображение налага авторът да бъде само един, независимо от трудностите, с които той несъмнено ще се сблъска. Той неизбежно ще пролее доста пот, докато усвои материала от многобройните и различни дисциплини, при което ще му се наложи да търси помощта и на много свои колеги.

Моята семейна среда бе такава, че успях да се запозная с някои от тези дисциплини много преди Яли да ми зададе своя въпрос през 1972 г. Майка ми бе учителка и филоложка, а баща ми — лекар, специализиран в генетиката на детските болести. По примера на баща си постъпих в университета с мисълта, че един ден и аз ще стана лекар като него. Същевременно още от седмата си година се бях превърнал във фанатичен любител-орнитолог. Затова не ми бе особено трудно да направя и онази решителна крачка през последната си година в университета, когато смених първоначалната си цел, медицината, с биологията. Но и в училище, и в университета моята подготовка бе ориентирана главно към езиците, историята и писмеността. Дори когато реших да защитя докторска степен по физиология, аз едва не изхвърчах от науката още на първата си година като аспирант, тъй като исках да стана и лингвист.

Щом завърших доктората си през 1961 г., аз реших да разпределя усилията си в две области: от една страна, молекулярната биология, а от друга — еволюционната биология и биогеографията. И когато започнах да пиша тази книга, познанията ми по еволюционна биология се оказаха един непредвиден бонус. Самата наука може да се приеме и като историческа дисциплина, която обаче ни принуждава да използваме доста по-различни методи от тези при лабораторните изследвания. Опитът ми в тази сфера ми помогна да си изградя и един по-привичен за мен подход към човешката история. Бях живял и известно време в Европа, от 1958 до 1962 г., сред хора, чиито житейски съдби бяха брутално травматизирани от най-новата европейска история, и това ме накара да се замисля по-сериозно за начина, по който се е разгръща причинно-следствената верига на историческите събития.

През тези 33 години еволюционната биология, която заемаше по-централно място в моите научни занимания, ми помогна да установя тесен контакт и с един пъстър спектър от човешки общности. Специалността ми е еволюцията на птиците, която съм изучавал в Южна Америка, Южна Африка, Индонезия, Австралия и най-вече Нова Гвинея. Докато живеех сред коренните жители на тези региони, аз опознах много технологически примитивни човешки общества — от ловци и събирачи до племенни общности на земеделци и рибари, чийто бит поне доскоро зависеше изцяло от каменните сечива. Така този необичаен за повечето хора начин на живот, датиращ още от праисторията, се превърна в неотменна част от моя собствен живот. Нова Гвинея обхваща съвсем малка част от земното кълбо, но по отношение на културите демонстрира непропорционално голямо разнообразие. Хиляда от общо шестте хиляди езици в съвременния свят се говорят именно там. В хода на моята работа върху новогвинейските птици интересът ми към езикознанието отново пламна, тъй като ми се налагаше да съставям списъци с местните названия на различните видове птици, боравейки с данни от близо сто езика и наречия.

От всичко това се роди и последната от предишните ми книги, Третото шимпанзе (J. Diamond, The Third Chimpanzee ), замислена като „неспециализирано описание на човешката еволюция“. В една от главите й, „Случайните завоеватели“, се опитах да разбера и осмисля последствията от срещата между европейците и коренните жители на Америка. Щом завърших книгата, си дадох сметка, че и много други подобни срещи — не само в модерната, но и в праисторическата епоха — също повдигат подобни въпроси. Осъзнах, че този, с който се бях борил в същата Глава XIV, бе всъщност въпросът, който Яли ми бе задал още през 1972 г., но просто пренесен в по-различен историко-географски контекст. Ето че е настъпил най-сетне и моментът, в който — естествено, с помощта на много мои приятели и колеги — аз ще се опитам да задоволя любопитството на Яли.

Главите на тази книга са разделени на четири части. Част I, „От Едем до Кахамарка“, се състои от три глави. Първата предлага една шеметна разходка из човешката еволюция и история, започваща от отделянето ни от маймуните преди около седем милиона години и стигаща до последната Ледникова епоха, приключила преди около тринайсет хилядолетия. Ще проследим разселението на нашите древни предци от люлката на човешкия род, Африка, до останалите континенти, за да разберем в какво състояние се е намирал светът в навечерието на събитията, които най-често попадат под определението „възход на цивилизацията“. Оказва се, че на някои континенти човешката еволюция е започнала преди останалите.