Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Има още едно обяснение, отчитащо непосредствените фактори, които са позволили на европейците да избиват и покоряват другите народи — по-специално огнестрелните оръжия, заразните болести, стоманените сечива и манифактурно произвежданите стоки. В този случай отговорът е във вярната посока, доколкото тези фактори са били пряко отговорни за европейските завоевания. Но и тази хипотеза е непълна, тъй като дава само едно приблизително (или първоначално) обяснение, идентифициращо непосредствените причини. Темата се нуждае от много по-задълбочени изследвания, за да се намери отговор и на най-фундаменталния въпрос: защо тъкмо европейците, а не африканците или коренните жители на Америка са разполагали с огнестрелни оръжия, вируси и стомана?

Ако по темата за европейското завладяване на Америка все пак е осъществен известен прогрес по изясняването на първостепенните причини, то Африка все още си остава една огромна загадка. А това е континентът, където еволюцията на нашите предци е продължавала най-дълго и където най-вероятно се е появило и съвременното (от анатомична гледна точка) човечество, а специфичните за региона заболявания като маларията и жълтата треска са били гибелни за европейските изследователи. Ако по-добрият „начален старт“ е от някакво значение, защо тогава огнестрелните оръжия и стоманата не са се появили първо в Африка, което пък е щяло да позволи на африканците (и техните вируси) да завладеят Европа? И как да си обясним неуспеха на австралийските аборигени да надскочат стадия на ловците-събирачи с каменни сечива?

Въпросите, възникващи при всяка съпоставка на човешките общества в света, в миналото се ползваха с огромно внимание от страна на историците и географите. Най-известният пример от по-ново време е 12-томното Изследване на историята от Арнълд Тойнби. Тойнби проявява по-специален интерес към вътрешната динамика на 23 развити цивилизации, 22 от които — писмени, а 19 — евразийски. Интересът му към праисторията, а и към безписмените и по-просто устроени общества е значително по-малък. Но корените на неравенството в модерния свят се крият тъкмо в глъбините на праисторията. Затова и Тойнби никога не си е задавал въпроса на Яли, нито пък се е опитал да изгради това, което аз наричам най-мащабен исторически модел. По аналогичен начин и другите книги, посветени на световната история, се фокусират в напредналите и писмени евразийски цивилизации от последните пет хилядолетия и само бегло се спират върху предколумбовите цивилизации в Америка. Интересът им към останалите части на света е още по-скромен и се свежда главно до техните взаимоотношения с евразийците в по-ново време. А и след Тойнби опитите за глобален синтез на историческата причинно-следствена връзка като че ли не се радват на особен успех сред историците, най-вероятно защото последните не желаят да се занимават с този неразрешим според тях проблем.

Междувременно специалисти от най-различни други дисциплини предложиха свои варианти на въпросния глобален синтез. Особено ценен е приносът на еколозите, културните антрополози, биолозите, изучаващи култивирането на растенията и опитомяването на животните, както и учените, интересуващи се от ролята на заразните болести в световната история. Техните изследвания хвърлиха известна светлина върху отделни части от ребуса, но предлагаха само фрагменти от така необходимия синтез.

С други думи, все още няма общовалиден отговор на въпроса на Яли. От една страна, приблизителните отговори звучат ясно и разбираемо: някои народи са успели да създадат преди останалите такива неща като огнестрелните оръжия, вирусите и стоманата плюс някои други фактори, способстващи за постигането на политическа и икономическа мощ, докато редица други народи не са постигнали нищо по-съществено в това отношение. От друга страна обаче липсват окончателните отговори — защо например бронзовите сечива се появяват толкова рано в Евразия и толкова късно в Новия свят, при това само на отделни места, а австралийските аборигени дори не стигат до тях?

Тази липса на окончателни отговори и изчерпателни обяснения оставя една огромна интелектуална празнота, тъй като остава необяснен и възможно най-мащабният исторически модел. Много по-сериозна обаче е зейналата морална празнота. За всеки човек, независимо дали расист или не, е повече от ясно, че на различните народи им е „потръгнало“ по различен начин в историческото им развитие. Съединените щати са общество, създадено по европейски модел и заемащо земи, отнети от коренните американци, което включва и потомците на онези милиони черни от Субсахарска Африка, докарани в Новия свят като роби. Затова пък съвременното европейско общество в никакъв случай не е създадено по модела на черните африканци, нито пък е докарвало някога в земите си милиони коренни американци, превърнати в роби.