Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Тоест резултатите от историческото развитие на отделните общества са абсолютно несиметрични. Не можем например да кажем, че 51% от двете Америки, Африка и Австралия са завладени от европейците, но затова пък 49% от самата Европа е преминала в ръцете на коренните американци. Това нещо просто не се е случило. И целият облик на модерния свят се дължи именно на такива „несиметрични резултати“. Затова и всички тези въпроси трябва да получат своите окончателни и необорими обяснения. Имам предвид отговори по същество , а не тези, които изясняват отделни детайли — примерно кой е имал късмета да спечели някоя битка или да изобрети нещо си преди еди-колко си хилядолетия.

Изглежда напълно логично да предположим, че историческият модел отразява и вътрешните различия между самите хора и народи. Разбира се, от деца знаем, че не е учтиво да се казват такива неща на всеослушание. Четем разни специализирани изследвания, писани с претенцията, че показват въпросните вродени различия, както и техните опровержения, които пък твърдят, че първите страдат тъкмо от синдрома на тясната специализация. В своето ежедневие непрестанно се натъкваме на факта, че някои от покорените народи продължават да са „хора втора категория“, и то векове след като са били победени или превърнати в роби. Уверяват ни, че и това не се дължи на някакви биологични недостатъци, а на причини от социално естество, ограничени възможности и т.н.

Въпреки това ние продължаваме да се чудим защо се е получило така. Просто няма как да не видим тези въпиещи и непреодолими различия в обществения статус. Уверяват ни, че биологичните обяснения за неравенството в света (например това от 1500 г. сл.Хр.) крият един прозрачен, расистки подтекст и затова са погрешни, но не ни казват кое е правилното обяснение. А докато не получим едно убедително, подробно и съгласувано обяснение за по-мащабния исторически модел, повечето хора ще продължават да таят съмнението, че именно расистките по своята същност биологични обяснения в крайна сметка ще се окажат и верни. А това за мен бе и най-силният аргумент да напиша тази книга.

Журналистите най-редовно молят авторите на по-дебели книги да обобщават творбите си в едно изречение. За тази книга бих предложил следното: „Историята е следвала различен курс при различните народи, защото е била различна средата, в която са живеели, а не заради биологичните различия между самите народи.“

Естествено идеята, че околната среда и биогеографските фактори влияят върху общественото развитие, съвсем не е нова. Днес обаче този възглед вече не се споделя от историците, които го смятат за погрешен, опростенчески или го отхвърлят с презрение като някакъв „енвироментален детерминизъм“, или пък заявяват, че всеки опит да се разберат различията в света е обречен на неуспех, тъй като материята е прекалено сложна. Но географската среда очевидно оказва все някакъв ефект върху историята; остава отворен въпросът колко голям е този ефект и дали географията би могла да обясни по-мащабния исторически модел.

Назрял е моментът за един нов, свеж поглед върху тези въпроси, защото разполагаме и с нова информация от някои научни дисциплини, на пръв поглед нямащи нищо общо с историята. От тях бих изтъкнал най-вече генетиката, молекулярната биология и биогеографията, занимаващи се с културните растения и техните диви предшественици, както и бихейвиористката екология, която пък изучава поведението на домашните животни и техните диви предци; молекулярната биология, изучаваща човешките и сродните животински вируси, епидемиологията на човешките заболявания; хуманната генетика; лингвистиката; археологическите изследвания на всички континенти и по-големите острови; както и историята на технологията, писмеността и политическата организация.

Това разнообразие от научни дисциплини създава доста проблеми на всеки бъдещ автор, които би се опитал да отговори на въпроса на Яли. Той трябва да е експерт в тези дисциплини, за да може да се възползва от преимуществата, които всяка от тях му предоставя, и да постигне крайния синтез. От такъв синтез се нуждаят и историята и праисторията на всеки континент. Темата на тази книга е световната история, но подходът не се ограничава само в тази област на науката, а се базира и на данни от други дисциплини като еволюционната биология и геологията. Наред с това аз лично съм убеден, че авторът трябва да познава от първа ръка човешките общества в цялото им разнообразие — от ловците-събирачи до модерните цивилизации на космическата ера.