Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Вероятно същите два фактора — генетичният и енвироменталният — отличават не само новогвинейците от западняците, но и ловците-събирачи и другите представители на технологически по-примитивните общности от тези на технологически развитите общества като цяло. Което пък означава, че обичайните расистки доводи могат да бъдат преформулирани по един доста радикален начин. Например защо се е получило така, че европейците, въпреки предполагаемите си генетични недостатъци и несъмнено негативно въздействащата си (поне в днешно време) околна среда, в крайна сметка произвеждат несравнимо повече стоки? И защо пък новогвинейците са толкова изостанали в технологиите, въпреки своя по-висок коефициент на интелигентност (в което лично аз съм напълно убеден)?

Генетичното обяснение не е единственият възможен отговор на въпроса на Яли. Има и втори, особен популярен сред жителите на Северна Европа, който се позовава на предполагаемия стимулиращ ефект на родния им студен климат и съответно „задържащия“ ефект, който топлият и влажен тропически климат оказва върху човешката продуктивност. Да, възможно е вариращият през сезоните климат на по-северните ширини да отправя и по-разнообразни предизвикателства в сравнение с доста по-стабилния в това отношение климат в тропиците. Възможно е също студеният климат да изисква от хората да бъдат по-находчиви в технологическо отношение, за да оцеляват — най-малкото защото им се налага да си строят топли домове и да си шият топли дрехи, докато в тропиците биха могли да се задоволят и с много по-семпли жилища, да не говорим, че могат да минат и без дрехи. Или пък този аргумент може да бъде обърнат наопаки, но отново ще стигнем до същия извод — че дългите зими в северните ширини дават възможност на хората да прекарват повече време в домовете си и… да изобретяват разни неща.

Макар и популярни в миналото, обясненията от този тип също не издържат по-щателна проверка. Както ще видим, до последното хилядолетие народите от Северна Европа всъщност не са допринесли с нищо за огромното значение на евразийската цивилизация; те просто са имали късмета да живеят на такава географска ширина, където са могли да получават наготово някои културни нововъведения (като земеделието, колелото, писмеността и металообработването), реализирани преди това в по-топлите части на евразийския континент. Например жителите на студените региони в най-северните и най-южните части на Новия свят са били далеч по-онеправдани в това отношение. Единствените общества на коренни американци, които са развили писменост, се зараждат в Мексико, на юг от Тропика на рака; най-старата керамика в Новия свят е сътворена в близост до екватора — в тропическа Южна Америка; а обществото, което единодушно се приема като най-напреднало в сферата на изкуството, астрономията и някои други отрасли, са маите от Класическата епоха, живели в американските тропици (и по-точно Юкатан и Гватемала) през първото хилядолетие след Христа.

Възможен и още един отговор на въпроса на Яли. Някой би се позовавал на предполагаемото огромно значение на речните долини в зоните с по-сух климат, където високопроизводителното земеделие е зависело от широкомащабни напоителни системи, а те на свой ред са изисквали централизирано управление. В основата на това обяснение стои един безспорен факт: най-ранните известни на науката империи и писмени системи са възникнали в Месопотамия, или плодородното междуречие на Тигър и Ефрат, и долината на Нил в Египет. С централизирана политическа система очевидно са били свързани и напоителните системи в други части на света, например в долината на река Инд на индийския субконтинент, долините на Хуанхъ и Яндзъ в Китай, маянските низини в Мезоамерика, както и пустинното крайбрежие на Перу.

Уви, археологическите данни показват, че комплексните иригационни системи не съпровождат възхода на централизираната бюрокрация, а го следват , и то след един значителен отрязък от време. Тоест политическата централизация е възникнала по някаква друга причина и едва след това се е пристъпило към изграждането на сложни напоителни системи. Например в Месопотамия производството на храни и селищният живот започва на хълмовете и планините, а не в речните долини. Долината на Нил е била сравнително изостанала в културно отношение в продължение на цели три хилядолетия, след като селското земеделие е започнало да процъфтява по хълмовете на Месопотамия. Речните долини в днешната югозападна част на Съединените щати след време стимулират и появата на иригационно земеделие и сложно структурирани общности, но това става едва след като много от постиженията, послужили за основа на тези общества, са внесени от Мексико. Речните долини в Югоизточна Австралия обаче са останали населени от племенни общности, непознаващи земеделието.