Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Наистина ли въпросът на Яли се нуждае от още една книга, за да намери окончателен отговор? Нима вече не знаем този отговор? Но ако е така, кой е той?

Вероятно най-често срещаното обяснение се базира, било то имплицитно или експлицитно, на биологическите различия между хората. През столетията непосредствено след 1500 г., когато европейските учени започват да осъзнават огромните различия, съществуващи между отделните народи в технологическо и политическо отношение, те стигат и до извода, че тези различия се дължат на разликите във вродените им способности. С появата и възхода на дарвинизма обясненията им получават нова формулировка, съобразена с понятия като „естествен подбор“ и „еволюционно развитие“. Технологически примитивните народи се сочат като доказателства за една от основните тези, а именно че човечеството е произлязло — и еволюирало — от своите маймуноподобни предци. От тази гледна точка замяната на тези „изостанали“ народи с колонисти от по-„напредналите“ индустриални общества е пример за оцеляването на най-приспособимите. По-късно с развитието на генетиката обясненията отново се преформулират, този път в генетичен дух. На този етап европейците вече се възприемат (от генетическа гледна точка) като по-интелигентни от африканците, да не говорим пък за австралийските аборигени.

Днес западното общество като цяло публично заклеймява расизма. Но пък много (ако не и повечето!) западняци продължават да приемат — тихомълком или подсъзнателно — расистките обяснения. В Япония и много други страни подобни обяснения се дават публично и без каквото и да било извинение. Дори образовани бели американци, европейци и австралийци, когато стане дума за австралийските аборигени, са склонни да приемат, че има нещо примитивно в самите аборигени. Те със сигурност изглеждат по-различно от белите. И много от днешните потомци на онези аборигени, оцелели през епохата на европейската колониализация, установяват, че им е изключително трудно да преуспеят икономически в бялото австралийско общество.

В такива случаи се изтъква един наглед убедителен аргумент. Белите имигранти в Австралия са изградили една писмена, индустриализирана, политически централизирана и демократична държава, основана на металните оръдия на труда и на производството на храни — всичко това в рамките само на сто години, през които са успели да колонизират цял един континент, на който аборигените са живеели, организирани в малки племенни общности на ловци и събирачи, не познаващи металите, в продължение на близо 40 000 години. Тоест тук са проведени два последователни експеримента в сферата на човешкото развитие, като околната среда е оставала идентична, а единствената разлика са хората, които са я заемали. Нужни ли са повече доказателства, за да се разбере веднъж завинаги, че различията между австралийските аборигени и европейските общества се дължат на различията между самите хора?

Възражението към подобни расистки обяснения не се свежда просто до това, че по този начин се насажда омраза — на всичкото отгоре тези обяснения са и погрешни. Всъщност липсват каквито и да било сериозни доказателства, че човешките различия в интелигентността са паралелни на човешките различия в сферата на технологията. На практика, както сега ще се опитам да обясня, нашите съвременници от „Каменната епоха“ не само че не са по-малко интелигентни, но най-вероятно дори превъзхождат в това отношение индустриалните нации. Това може да звучи парадоксално, но както сами ще видим в Глава XV, фактът, че белите имигранти в Австралия са успели да изградят грамотно и индустриализирано общество съвсем не се дължи на гореспоменатите добродетели. Наред с това хората, които съвсем доскоро са били примитивни в технологическо отношение — например същите тези австралийски аборигени, както и новогвинейците — много рутинно усвояват индустриалните технологии, стига да имат възможност да го направят.

Представителите на когнитивната психология са положили огромни усилия да установят разликите в коефициента на интелигентност (IQ) на хората от различни географски региони, които понастоящем живеят в една и съща страна. По-специално един немалък брой бели американски психолози в продължение на десетилетия се опитваха да покажат, че черните американци от африкански произход са по рождение по-малко интелигентни от своите белите сънародници от европейски произход. Само че, както е добре известно, въпросните групи се различават значително по своята социална среда и възможности за образование. И този факт затруднява двойно повече усилията да бъде доказана емпирично хипотезата, че интелектуалните различия стоят в основата и на технологическите. Първо, дори нашите познавателни способности като възрастни да са повлияни от социалната среда, в която сме расли като деца, това съвсем не доказва наличието и на други предходни влияния, примерно от генетично естество. Второ, всяка проверка на интелектуалните способности (от типа на IQ-тестовете) по-скоро показва нивото на образованост, или общата култура, но не и т.нар. „интелектуални заложби“, каквото и да означава това. И тъй като средата от детството и усвоените в хода на образованието познания несъмнено влияят на резултатите от IQ-тестовете, усилията на психолозите и до ден-днешен не успяват да докажат прословутия „интелектуален дефицит“ на не-белите хора.