Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

След малко той реши, че сме изчерпили темата, и ме подложи на обстоен разпит. Яли никога не бе напускал Нова Гвинея и образованието му се свеждаше до гимназиално ниво, затова и изгаряше от любопитство да научи нещо повече за света. Най-напред поиска да разбере в какво точно се състои работата ми с новогвинейските птици (включително и заплатата ми). Аз се опитах да му разкажа накратко за различните групи птици, създавали свои колонии в Нова Гвинея в хода на милиони години. После той пожела да узнае как неговите предци са достигнали бреговете на Нова Гвинея през последните няколко десетки хилядолетия, а накрая и как точно белите европейци са успели да колонизират Нова Гвинея през последните две столетия.

Разговорът запази коректния си тон, независимо че напрежението между двете общества, които аз и Яли представлявахме, бе достатъчно добре известно и на двама ни. Само допреди два века всички новогвинейци са „живеели в Каменната ера“. Тоест използвали са каменни сечива, които в Европа са били заменени с метални още преди няколко хилядолетия, и са живеели в селища, които не са били организирани около някакъв политически център. Тази структура им е била наложена от белите, когато пристигнали тук, но освен нея те донесли и някои материални блага, чиято стойност и разнообразие местните не пропуснали да оценят — като се започне от стоманените брадви, кибрита и лекарствата и се стигне до дрехите, разхладителните напитки и чадърите. В Нова Гвинея всички тези неща се появили колективно като „карго“.

Повечето бели колониалисти не криели презрението си към новогвинейците, които смятали за „примитивни диваци“. Дори и най-некадърният бял „господар“ (както все още ги наричаха през 1972 г. в Нова Гвинея) се е радвал на доста завиден жизнен стандарт в сравнение с местните — несравнимо по-висок и от този на „харизматичните“ политици от типа на Яли. Но преди да се срещнем, Яли вече бе разпитвал доста бели, а и аз бях поразпитал за това-онова доста новогвинейци. И двамата отлично знаехме, че ако не всеки, то поне средният новогвинеец е също толкова умен, колкото и европеецът. Явно точно това се е въртяло и в мислите на Яли, когато той ме изгледа изпитателно с искрящите си очи и ми зададе следния въпрос:

— Защо вие, белите, произвеждате толкова много неща и ги докарвате дотук с кораби, а ние, черните, си имаме толкова малко наши стоки?

Въпросът наглед бе прост, но стигаше до сърцевината на нещата — или поне тези, които Яли бе опознал от личен опит. Никой не може да отрече, че между начина на живот на средния новогвинеец и този на средния европеец (или американец) съществува огромна разлика. Подобни разлики се наблюдават и сред много други народи в света. Тези несъразмерности в развитието би трябвало да имат и причини (които според някои са очевидни).

Въпросът на Яли може да изглежда прост и дори донякъде наивен, но всъщност е доста сложен. Аз например тогава не успях да му дам задоволителен отговор. Но и професионалните историци все още не са постигнали съгласие по този въпрос, да не говорим, че повечето от тях дори не си го задават. През всичките тези години след разговора ми с Яли аз се занимавах с всичко друго, имащо отношение към човешката еволюция, история и език, но не и с това, за което той ме бе попитал. В тази книга обаче, написана след цели двайсет и пет години, ще се опитам да му отговоря, както подобава.

Яли имаше предвид контрастите между начина на живот на новогвинейците и на белите европейци, но въпросът може да бъде поставен и в много по-широк контекст, за да обхване и редица други контрасти, съществуващи в съвременната епоха. Народите с евразийски корени, особено тези, които и сега живеят в Европа и Източна Азия, плюс онези, които са били „присадени“ в Северна Америка, заемат доминираща позиция в модерния свят, ако говорим за богатство и могъщество. Други — в това число и повечето африканци — отхвърлиха европейската колониална доминация, но затова пък доста изостават по отношение на богатството и могъществото. Но има и една трета група, например коренните жители на Австралия, двете Америки и най-южната част на Африка, които дори и сега не са господари на собствените си земи, тъй като в продължение на векове са били избивани — в някои случаи изтребени до крак — и покорявани от европейски колониалисти.

Следователно въпросът за неравенството и диспропорционалността в модерния свят може да бъде зададен и в тази форма: Защо богатството и могъществото са били разпределени така, както са в момента, а не по някакъв друг начин? Защо например коренните американци, африканците и австралийските аборигени не са избивали, покорявали или изтребвали европейците и азиатците?