Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Глава II ще ни даде някои предварителни данни, необходими ни, за да проучим по-обстойно ефекта, който естествената среда на различните континенти е оказвала върху историята им през последните тринайсет хилядолетия. Тук ще разгледаме накратко ефектът, който островната среда е оказвала върху историята в рамките на някои по-кратки периоди и в по-малки географски региони. Когато предците на днешните полинезийци са започнали да се разселват из Пасифика преди около 3200 години, те са попадали на острови, чиято естествена среда значително се е различавала. За три хилядолетия това единствено древнополинезийско общество се разпростряло на тези така различни острови, изграждайки също толкова различни „дъщерни“ общества, от племена на ловци и събирачи до зараждащи се империи. Това разселение може да послужи като модел и за онова продължило много по-дълго, но и доста по-слабо проучено разселение на човешките общества по различните континенти след края на последната Ледникова епоха, по време на което те са демонстрирали целия спектър от ловци-събирачи до могъщи империи.

Глава III ще запознае читателя със сблъсъците между народите от различни континенти, като ще преразкаже от съвременна гледна точка някои от най-драматичните срещи в човешката история: пленяването на последния император на инките, Атауалпа (пред очите на цялата му войска) от Франсиско Писаро и неговата малобройна група конкистадори в перуанския град Кахамарка. По този начин ще можем да идентифицираме веригата от проксимални фактори, които са позволили на Писаро да плени Атауалпа, и са били в сила и при европейското покоряване на други коренни американски народи. Тези фактори включват всичко, което е давало преимущество на испанците: техните вируси, коне, грамотност, политическа организация и технология (по-специално корабите и огнестрелните оръжия). Анализът на тези проксимални или вторични фактори се оказа и по-лесната част от тази книга; по-трудно бе да се идентифицират първостепенните причини, довели именно до това развитие на събитията и техните реални последствия, а не до противоположния вариант — примерно, Атауалпа да пристигне в Мадрид и да плени Карл (в испанската историография известен като Карлос I).

Част II, озаглавена „Възход и разпространение на производството на храни“, се състои от шест глави (IV-X). Тя е посветена на онова, което поне според мен е и най-важната констелация от първостепенни причини. Глава IV разглежда в най-общи линии начина, по който производството на храни — или отглеждането на „бъдещи хранителни продукти“ със средствата на земеделието и скотовъдството вместо лова и събирането на „диви храни“ — довежда и до онези непосредствени фактори, подготвили триумфа на Писаро. Но и тази еволюция варира на различните точки от земното кълбо. Както ще видим в Глава V, народите в някои части на света са развили самостоятелно производството на храни, докато други са ги получавали през праисторическата епоха от същите тези самостоятелни центрове, а трети не са успели нито да развият такова производство, нито да получават храни в праисторическите времена и са си останали ловци и събирачи до настъпването на модерната епоха. Глава VI се спира на многобройните фактори, способствали за прехода от лов и събирачество към производство на храни, който е бил осъществен в някои части на света, а в други — не.

Глава VII, VIII и IX показват как са били култивирани растенията и опитомявани животните от зараждащото се съсловие на земеделците и скотовъдците, които естествено не са и подозирали до какво ще доведе тази тяхна дейност. Географските различия в естествената среда на дивите растения и животни обясняват до голяма степен защо само някои региони са се превърнали в самостоятелни центрове на производство на храни и защо на някои места те са се появили по-рано от другите. От тези няколко първоначални центрове производството на храни се разпространява по-бързо в някои региони в сравнение с останалите. Оказва се, че един от основните фактори, способствали за различното темпо на разпространение, е ориентацията на континенталните оси: за Евразия тя е най-често от запад към изток, а в двете Америки и Африка — от север към юг (Глава X).

И така, Глава III набелязва непосредствените фактори зад европейското завладяване на коренните жители на Америка, а Глава IV — развитието на тези фактори от най-основната им или първостепенна причина, производството на храни. В Част III („От храната до пушките, вирусите и стоманата“, обхващаща Глави XI-XIV) се проследяват подробно връзките между основните и проксималните фактори, като се започва с еволюцията на вирусите, характерна за гъсто населените общества (Глава XI). Впрочем броят на коренните американци и някои други неевразийски народи, покосени от вирусите, е много по-голям в сравнение с тези, които са намерили смъртта си от огнестрелните и стоманени оръжия на евразийските нашественици. Затова пък на бъдещите завоеватели на Новия свят им е предстояло да се сблъскат със сравнително малко или почти никакви смъртоносни вируси. Тук възниква въпрос: защо „обменът на вируси“ е бил толкова несъразмерен? Върху него хвърлят светлина данните от съвременните изследвания в сферата на молекулярната биология, които ни помагат да свържем развитието на вирусите с това на производството на храни, като и двата процеса са протичали много по-интензивно в Евразия, отколкото в двете Америки.