Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Здесь есть возможность читать онлайн «Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2006, ISBN: 2006, Издательство: Изток-Запад, Жанр: Прочая научная литература, История, Культурология, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще.
Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ако съдим по наличните данни, човешките останки отпреди 500 000 години се различават от по-старите скелети на Homo erectus най-вече със своите по-големи, по-заоблени и не толкова ръбати черепи. Африканските и европейските черепи от този период вече не се различават съществено от тези на днешните хора, затова и учените ги класифицират към нашия вид, Homo sapiens , а не към Homo erectus . Това разграничение, разбира се, е условно, тъй като Homo sapiens е просто следващият еволюционен етап на Homo erectus . Но и този ранен Homo sapiens все още се е различавал от нас в някои детайли на скелета си, мозъкът му е бил доста по-малък, а що се касае до артефактите и поведението, разликата е била направо драстична. Предполагам, че хората от съвременната епоха, които все още си служат с каменни сечива — да кажем прапрадядовците на Яли — биха определили тези сечива отпреди половин милион години като „нескопосни и груби“. Другата по-значима културна придобивка на нашите прадеди от същия период, която е надеждно документирана в науката, е овладяването на огъня.

До нас не е достигнало нито едно произведение на изкуството или поне изделие от кост на тези представители на Homo sapiens , ако изключим собствените им скелети и гореспоменатите „нескопосни и груби“ сечива. В Австралия все още не е имало хора, по очевидната причина, че са им били необходими лодки, за да стигнат дотам от Югоизточна Азия. Хора не е имало и в Америка, тъй като преди това е трябвало да стигнат до най-източните части на евразийския континент (и по-точно Сибир), а и все пак да поназнайват нещичко за лодките. (Впрочем на мястото на Беринговия проток тогава е имало ивица суша 4 4 Наричана в науката и Берингия . — Б.пр. , която се е стеснявала и разширявала при последователните покачвания и спадове на морското равнище през различните ледникови епохи.) За съжаление, подобни дейности като изработването на плавателни средства и най-вече оцеляването в студения и негостоприемен Сибир значително са надвишавали компетентността на тогавашния Homo sapiens .

След този момент отпреди 500 000 години разликите между човешките популации на Африка, Западна и Източна Евразия са продължили да стават още по-отчетливи по отношение на скелетните детайли. Например популацията на Европа и Западна Азия от периода между 130 000 и 40 000 г. пр.Хр. е представена с особено много скелети, известни в науката като „неандерталски“ и понякога класифицирани като отделен човешки вид, Homo neanderthalensis . От анимационните филми днешният зрител може да остане с впечатлението, че това са били някакви „безмозъчни“ и маймуноподобни грубияни, живеещи в дупки и пещери, но печалната истина е, че мозъците на неандерталците всъщност са били малко по-големи от нашите. Те са и първите човешки същества, оставили след себе си убедителни доказателства, че са погребвали своите мъртви и са се грижели за болните си събратя. Затова пък каменните им сечива изглеждат все още доста „нескопосни и груби“ в сравнение с идеално полираните каменни брадви на днешните новогвинейци, а и най-често не са били изработвани в стандартни форми, съобразени с различните им функции.

Съхранилите се скелетни фрагменти в Африка са сравнително малко на фона на изобилието от неандерталски останки, но затова пък се оказват доста по-близки до тези на съвременните хора, ако ги сравним с тогавашните „европейци“. Броят на аналогичните човешки останки в Източна Азия е дори още по-малък, но и те се различават на вид от африканските и неандерталските кости. Колкото до „лайфстайла“ на този етап, най-красноречивите свидетелства са каменните изделия и дивечовите кости, натрупали се с течение на хилядолетията в южната част на Африка. Макар и да са имали по-„модерно“ изглеждащи скелети в сравнение със своите неандерталски съвременници, тези африканци отпреди 100 000 години са изработвали абсолютно същите „груби и нескопосни“ сечива като тях, при които е нямало и помен от стандартизирани форми. Не са съхранени и никакви техни художествени творби. Ако съдим по костите на животните, които са ловували, ловните им умения също не са били особено впечатляващи, тъй като са били ориентирани главно към някои по-лесни за убиване и общо взето безобидни твари. Тоест тези африканци все още не са били влезли в бизнеса с избиването на биволи, глигани и всякакъв друг по-опасен дивеч. Дори не са били и рибари: в поселищата им на морския бряг просто няма рибени кости, да не говорим за рибарски куки. Ето защо можем да кажем, че и на тях, и на неандерталците все още е липсвал завършеният човешки облик.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)»

Обсуждение, отзывы о книге «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x